петък, 29 юли 2016 г.

Бисквити с плодове и извара - два варианта на една рецепта - Biscuits with fruit and ricotta - two versions of one recipe



Лек ветрец шумеше в дърветата, и носеше аромата на напечени от слънцето елхи и  борове. Поклащаше главичките на  безбройните цветя и понасяше палавите пеперуди в танц. Малкият ми тогава син опознаваше света на насекомите в тревите - мравки, калинки и лъскаво зелени буболечки, които живееха по джоджена...Всеки ден научаваше по нещо - за мравуняците - къщите на мравките, за техните пътища и мравешкото общество изобщо, наблюдаваше съсредоточено и внимателно питаше, питаше и слушаше всичко, което разказвах. За тревите и цветята, подправките, пеперудите, сееше и плевеше с малките си ръчички....Това време отлетя, но синът ми и досега наблюдава с интерес, снима и се интересува от всичко свързано с природата....
 Ценни мигове, безметежно отминало време, детско ежедневие сред треви и клонки, пръст и пеперуди, вместо лъскави опаковки и пластмасови играчки....сега ми се струва безценно ....Подреждах едно чекмедже  и открих снимки, които ме върнаха във времето назад. Живеехме на село, всеки следобед след сън излизахме в градината, където се събирахме с колежките на съпруга ми, пиехме кафе и чай, лимонади, ядяхме дини... и споделяхме следобедната закуска, приготвена за сина ми - някакви леки печива, пригодени за детския вкус. Докато той спеше, аз се вихрех в кухнята...продуктите изцяло направени и отгледани, там на село...и сега са такива, повечето...или се стараем. Първата версия е същата, като тази, която приготвях тогава - сменила съм само синтетичната ванилия с истинска. Бисквитите са с ябълки. Много обичаме сладкиши с ябълки. Като започнем от пюрето с ябълки - най-предпочитаното бебешко, този бърз (мързелив) щрудел , който е любим и досега, тези бисквити и всичко, което продължавам да приготвям - с ябълки ли е, става особено любимо. Да се върнем към днешните бисквити. Единия вариант с пшенично брашно, а другия с брашно от лимец, смених ябълките със сливи, (обичам  ги в сладкиши), добавих и малко орехи, (комбинацията е убийствено вкусна) и вместо бяла захар добавих кокосова. И както в онези времена, споделих с приятели и тези бисквити - да ви кажа ли кои се харесаха повече?

Ябълкови бисквити с пшенично брашно и извара:

Продукти:

* 100 г извара - най-добре с домашна ( тук съм описала как я приготвям)
* 5 с.л. олио - 50 мл
* 2 с.л. захар - 30 г може да замените  със стевия, ако не искате захар, като съотнесете количеството или на вкус
* 1/2 ч.л. канела
* 1 и 1/4 ч.л. бакпулвер около 1/2 пакетче от 10 г
* 150 г брашно
* 2 ябълки- хрупкави, ароматни и кисели - обелени, почистени и нарязани на кубчета - около 220 г
* 1/2 ч.л. смлени ванилови шушулки


Приготвяне:

1. Фурната се загрява на 180 С.
2. Изварата, захарта, олиото, канелата и ванилията се разбъркват с лъжица до еднородна смес.
3. Брашното се пресява с бакпулвера. Добавя се към мократа смес. Отначало с лъжицата се бърка, после с ръка се доразбърква докато брашното се поеме от изварата. Добавят се ябълките и отново се разбърква. Тестото е рошаво, не знам как да го опиша по-точно. С лъжица за сладолед или с ръка се оформят топки, които се слагат в тава, застлана с хартия за печене.




4. Пекат се около 20 минути до златист цвят.



Опитах още топли да овалям с кокосова захар, но не се получи желания резултат .




Към останалото тесто добавих накиснати и нарязани сини сливи и стафиди .



оформих на една топка, сплеснах



и нарязах на клинове като скони



и получих едни по-богати и вкусни бисквити -


Бисквитопеченето продължи с любимото ми брашно от лимец, направих тези

Бисквити с брашно от лимец, извара и сини сливи

Реших да експериментирам с тази рецепта като сменя и добавя продукти. Предпочитаното брашно, откакто съм открила вкуса му в печива е лимецовото. Друг обичан и предпочитан плод в печива са сливите. Те пък отлично вървят с орехи, като домати с босилек, едни за други са си :) и така ето ги и тях:

Продукти:


Продукти:

* 100 г извара - най-добре с домашна ( тук съм описала как я приготвям)
* 5 с.л. олио - 50 мл
* 3 с.л. кокосова захар - 30 г може да замените  със стевия, ако не искате захар, като съотнесете количеството или на вкус
* 1 и 1/4 ч.л. бакпулвер около 1/2 пакетче от 10 г
* 150 г брашно от лимец
* 6-7 сливи, почистени от костилките и нарязани на парченца
* 1/2 ч.л. смлени ванилови шушулки
* 1 ч.л. канела на прах
* 50- 60 г едро смлени орехи

Приготвяне:

1. Фурната се загрява на 180 С.
2. Изварата, захарта, олиото и ванилията, канелата се разбъркват с лъжица до еднородна смес.
3. Брашното се пресява с бакпулвера. В сместа се връщат и частиците от ситото, (тъй като използвам пълнозърнесто брашно, част от триците остават в ситото) Добавя се към мократа смес. Отначало с лъжицата се бърка, после с ръка се доразбърква докато брашното се поеме от изварата.





Добавят се сливите и орехите и отново се разбърква.



Тестото е рошаво - стърчат парченца плодове. С лъжица за сладолед или с ръка се оформят топки, които се слагат в тава, застлана с хартия за печене.



Някои потопих в кокосова захар .




 Може и по-бърз вариант - да оформите и опечете и като сконите. Събирате тестото на топка, притискате с длани и режете на триъгълници с ножа за пица.  Показала съм при ябълковите.

4. Пекат се около 20 минути до по-наситен цвят.




О, какъв аромат се носеше при печенето и какъв вкус имат - вълшебен, земен...но това е лимеца!



При следващото печене, ще има такова съвсем скоро,  предварително ще посипя нарязаните сливи със захарта и канелата. Мисля, че ще стане още по-вкусно. Сливите ще бъдат по-сочни.

Желая ви слънчеви, безгрижни и споделени дни, каквито ме очакват мен...




вторник, 26 юли 2016 г.

Сладолед с авокадо, кокосово мляко и инфузия от лайка, лавандула - веган - Ice Cream with Avocado, Coconut milk and Chamomile, Lavender infusion - vegan

















Сладоледът е най - популярният летен десерт,  и не само. Ако перифразираме популярното
"Едни  пият от мъка, други от радост, трети  от сутринта", за сладоледа може да се каже същото. Разхлаждаме се с него по всяко време през деня, някои посягат към него защото са депресирани, в стрес, възнаграждават се за старателно спазваната диета през деня, или просто за хубавия вкус и усещане за хлад, а някои започват от сутринта. Аз познавам такива хора :) Има изключително голямо разнообразие от сладоледи и ледени удоволствия.  Няма да се спирам на темата, защото е обширна и с много аспекти - вкусове, съставки, текстура, калории, хранителна стойност...Всеки има любим/и сладолед/и. Аз  обичам най-много плодови - сорбетата са ми фаворити, обичам и шоколадови, с ядки, а понякога с парченца плодове, Искам сладоледа да е ароматен и  да не е много сладък. Обичам да приготвям у дома и не само заради  експеримента, а и да знам какво точно има в него. Не съм маниак на тема здравословно, а и здравословно за едни може да не е за други. Все пак е добре да се интересуваме какво ядем. Подбирането на продуктите и това да си композираш сам ароматите и вкуса, ще се съгласите е голямо удоволствие. Едни от най- бързо приготвяните сладоледи у дома са тези с основа банан. Ако имате замразен на парченца банан, е необходимо да добавите какъвто и да е друг плод , да блендирате или пасирате и сладоледа е готов за минути - лек, вкусен, плодов, бърз. Това вече го споменах, когато показах този сладолед. Лесно е да направите и шоколадов - към замразените парченца банан добавяте качествено какао, блендирате  и имате чудесен кремообразен шоколадов сладолед.  Могат да се добавят още екстри, но за това друг път. Не знам защо досега не съм снимала и споделила тук все още. Днес ще ви покажа друг начин да направите вкусен изцяло растителен сладолед - с авокадо.






Съчетах два любими аромата- лайка и лавандула, добавих и ванилия, хрупкави шамфъстъци и се получи чудесен, лек, с цветист вкус сладолед, с приятна текстура. Приятният зелен цвят се дължи на авокадото и ароматната инфузия. Фунийките, които използвах са готови, веган, на мен обаче ми бяха твърде сладки, и следващ път няма да ги използвам. Хрумва ми, че би могло да се използва това тесто за направата на фунийки . Достатъчно хрупкави са, а и като им се придаде форма на фунийки няма да заемат много място. Недостатък в случая е, че не са веган. Ще експериментирам по това.



Ето с какво и как направих този вкусен и ароматен сладолед.



Продукти:

* 2 авокадо
* 200 мл бадемово мляко - по-плътно ( накиснатите бадеми са блендирани с по-малко вода от обикновено в съотношение 1:1)
* 200 мл пълномаслено кокосово мляко
*  инфузия от лайка и лавандула***
* 70 мл акациев мед или сироп от агаве
* 1/2 ч.л.смлени ванилови шушулки
* 1 ч.ч шамфъстък, засушени до хрупкавост, смлени
* 100 г черен шоколад +2 ч.л. олио (моят беше с 99% какао)
* 1 ч.л. сушени лавандулени цветчета
* готови вафлени фунийки-по желание

за инфузията:

* 150 мл вода
* 2 с.л. лайка - сушени цветчета
* 1 ч.л. сушени лавандулени цветчета



Приготвяне:

1. Първо направих инфузията. Кипнах водата и добавих цветовете лайка и лавандула. Изключих огъня, затворих с капак и оставих за 15 минути. Прецедих и разтворих меда в охладената течност. Оставих в хладилника.

2. Авокадото пасирах с двете млека, ванилията и добавих инфузията. Пасирах до гладка смес.

3. Ако имате машина за сладолед, сместа се поставя за 40 минути. Добре е в този момент да се добави лъчжичка лавандула, аз забравих и добавих отгоре. Готовият сладолед е с мека консистенция, поставих в кутия, загладих, поръсих около половината от шамфъстъка отгоре, малко мед, лавандула и прибрах за няколко часа във фризера. Медът може да се замени със сироп от агаве или да се пропусне.

Така изглежда сладоледът след като приключи процеса на бъркане и едновременно замразяване. Мек и веднага може да се яде или да се оформят топки, които да замразите и да сервирате, когато пожелаете веднага, без да чакате лекото отпускане от 5-10-15 минути или докато е възможно да загребете.




Ако нямате машина за сладолед, поставете сместа в кутия и после във фризера. През 30-40 минути изваждайте кутията и пасирайте сместа. Това се повтаря 3-4 пъти. Целта е да се постигне гладка текстура на сладоледа. При последното пасиране сместа се заглажда и се поръсва отгоре част от шамфъстъка.

4. За вафлените фунийки - разтопих на водна баня шоколада, добавих 2 ч.л. олио, разбърках  и потопих широката част на фунийките, после потопих в ядките. Оставих да се стегне шоколада, може и в хладилника за по-бързо. От глазурата остана, но после може да се използва като топинг. Разбира се трябва да държите купичката в гореща вода или да поставите отново на водна баня, преди да поднесете.





Готовите фунийки поставете в малки чашки за да се стегне шоколада, може и в хладилник.



На мен вафлените фунийки ми се сториха много сладки, но сладоледът може да се сервира в купи или чаши, като се полее със стопен шоколад и се поръси с шамфъстъци. Може и мед или агаве сироп допълнително. Ако разполагате със свежи цветчета от лайка и лавандула може да украсите за настроение с тях.




Преди да поднесете сладоледа, оставете за 5-10 минути леко да се отпусне на стайна температура, за по-удобно оформяне на топките с лъжицата за сладолед.




Насладете се на сладоледа, без угризения ( аз имам малко, заради фунийката, но другия път в чашка :) )


събота, 23 юли 2016 г.

Хрупкави цветове от тиквички, пълнени с три сирена и копър - Crispy Zucchini Flowers Stuffed with Three Cheeses and Dill


Днес - едно деликатесно ястие от градините на лятото....




Доскоро мислех, че готвенето на цветове от тиквички е доста популярно- във всичките му разновидности -пълненене, паниране, пържене, печене и т.н. . Не само сред хора, които обичат да готвят. В разговори с продавачи на тиквички, на, които съм  поръчвала да ми донесат цветове, дори възрастни баби, (аз от моята знам за тях, както знаете имам една баба -съкровище), колеги и познати и по-точно от учудването им при споменаването за готвене на цветовете разбрах, че не е толкова известно. Затова реших да споделя може би най-популярния начин за приготвянето им. Обикновено се пълнят, панират и пържат. Тъй като цветовете имат лек вкус на тиквички, може изберете за плънка вашата любима за тиквички, като имате предвид, че температурната обработка, макар и на висока температура е около 2-3 минути . Плънката е според ваш избор, панировката също. Предполагам, че всички искаме панирания продукт да бъде хрупкав. По-долу съм споделила някои правила, които ще ви помогнат да постигнете желаната хрупкавост и които при мен работят винаги.
Продуктите за днешната рецепта са по-скоро идейни, според вашия вкус и наличности - на цветове и за пълнежа. Обикновено от плънката остава - зависи от големината на цветовете и от това колко ги пълните. От  сместа за паниране също остава - това е нормално. Накрая останалите продукти се смесват и се изпържва или изпича нещо като омлет или фритата (може да добавите още яйце) , или безглутенова питка, която може да приготвите на другия ден.  Ако все пак плънката не е достатъчна, може да панирате цветовете и без нея или пък да панирате други листа, например от цвекло или кейл, коприва, кръгчета лук - каквото ви се намира. Ето какво сложих аз в моята плънка:

Продукти за плънка:

* равни количества  домашно саламурено сирене, кашкавал, моцарела - всички настъргани, намачкани или нарязани на възможни най-дребни парченца. Може да използвате козе сирене, извара, пармезан или рикота, прясно сирене, отлежал чедър...
* черен пипер - прясно смлян
* връзка копър
* няколко стръка чивас - по желание
* скилидка чесън - пресована
* 1 яйце
* сол, ако използвате само безсолни сирена

за паниране:

* 3-4 лъжици оризово брашно
* 1 ч.л. брашно/нишесте от тапиока - може и царевично или без него
* студена вода
* щипка сол
* 1/2 ч.л. смлян бял пипер

Относно брашната - каквито и да решите да използвате, за да имате максимално хрупкава и лека коричка, сложете някакво безглутеново брашно или смес от такива. Безглутеновите смеси обикновено съдържат оризово брашно. Брашното от тапиока - винаги е много фино смляно и в някои магазини се предлага като нишесте, в други като брашно, не намирам разлика - и двете са с консистенция на фина пудра, като царевичното нишесте. Защо да е безглутеново брашното- защото сместа става лека и хрупкава, а не - тежка и плътна, дължаща се на глутена в пшеничното брашно.

Необходимо е още и олио за пържене - аз пържих в слънчогледово. То трябва да е достатъчно  и цветовете да са доста над дъното. Нямам фритюрник, защото пържа 2-3 пъти в годината. Тази година ми е за втори път - направих отново тази рецепта, но използвах безглутеново брашно и резултата беше по-добър, жалко, че не снимах.
Пърженето става бързо, аз избрах малка тенджера с диаметър 18 см и дълбочина 9 см. Напълних олио до 5 см. С други думи осигурих достатъчно олио за една маслена баня. Загрях олиото, когато бях готова с всички цветове и панировката.

Важно условие за добрия хрупкав резултат е да пържите по малко цветове, да има достатъчно място, така че да можете да обърнете при необходимост, да не се слепват едни за други и олиото да ги обгръща свободно.

Отцеждането става върху кухненска хартия, поставена върху решетка, без да се слагат един върху друг цветовете. При необходимост сменяйте хартията, ще видите обаче, че тази панировка не събира толкова мазнина, колкото   с пшенично брашно и цветовете остават хрупкави, дори и студени.


И последното най-важно за днешната рецепта е да си осигурите цветове от тиквички. Свежи- това е ключово. Цъфнали същия ден. Използват се мъжките цветове. Най-добре е да се наберат рано сутрин, когато е хладно. Берете само пресни цветове, такива, които ще разцъфнат (5,00-6,00 часа или са цъфнали 7,00-11,00 часа този ден ) Те са твърди и здрави. Тези които са от предния ден вече са по-трудни за пълнене, нежните им листа вече са меки, на места са се затворили  и  са трудни за разгръщане и пълнене.  Ако не можете да приготвите веднага, сложете в торбичка, без да се притискат или затваряща се кутия и приберете в хладилника. Преди да използвате изтръскайте от насекоми, измийте, изтръскайте отново и подсушете върху кухненска хартия. Всички тези дейност се правят много внимателно, за да съхраним твърдостта на цветните листа. Ако сте събрали и женски цветове, отрежете плодника с остра ножица.

Докато цветчетата съхнат, след измиването, пригответе плънката. Настържете, нарежете или намачкайте сирената според вида им. Смесете ги в купа с нарязания копър, черен пипер, пасирания чесън, чивас, добавете яйце и обединете с разбъркване  в гъста смес, която не тече. Да прилича на смес за кюфтета. Според това колко е фина сместа може да използвате шприц/торбичка с отрязан връх в долната част или малка лъжичка за пълненето на цветовете. Със сигурност пълненето с лъжичка отнема повече време и ако искате да използвате шприц, може да пасирате сместа.



Внимателно напълвате всеки цвят до там, където листата се разклоняват. Снимката долу. 




Съберете върховете и завийте, както съм показала.



Напълвате всички цветове по този начин, приготвяте сместа за паниране. Трябва да получите смес с гъстотата на палачинково тесто. Тъй като няма глутен ще се наложи често да го разбърквате. Пригответе хартията за отцеждане . В този момент загрявате олиото.



Потапяте всеки цвят от двете страни в панировката и пускате внимателно в олиото. Както казах моята тенджера беше малка и пържих по 3 цвята едновременно. Когато слагах третия цвят, обръщах първия. Необходимо е да има достатъчно място за обръщане и пърженето на всеки цвят. Пърженето е наистина кратко за около 1-2 минути. 



 Изваждаме без да пробождаме цвета и поставяме върху  домакинска хартия. Държим цветовете на разстояние един от друг. Не поставяме един върху друг. Това се прави отново с едничката цел - хрупкавост.


Когато цветовете станат повече на хартията и няма повече място прехвърлете първите в чиния за сервиране. Ако са още топли не ги трупайте един върху друг. На снимката долу моите са вече охладени, запазени хрупкави и снимани точно преди сервиране.


Идеално хрупкава хапчица.




 Откъде да намерим цветове от тиквички? По-лесно е да намерите градина с тиквички, отколкото магазин, в който се продават. А ако все пак намерите в магазин(виждала съм), като видите цената ще предпочетете да потърсите градина :). Пригответе си  това лятно  удоволствие. Видяхте, че никак не е сложно.