четвъртък, 6 декември 2018 г.

Меки тиквени бисквити с кокосов крем -веган - Pumpkin Whoopie Pies with Coconut Filling - vegan


Меки, сочни сладки, слепени с вкусен крем- това може да се каже накратко за тези популярни сладкиши - Whoopie pie. Много са вкусни, но аз успявам да удържа положението и да приготвя само 3-4 пъти  през зимата. Харесват ни с тиква и с типичните подправки за тиквен пай или по друг начин казано- с коледни аромати. Приготвянето им е удоволствие - лесно и бързо, печенето е сравнително бързо. Кремът се приготвя, докато бисквитите се пекат. Хубаво е да престоят, но могат и веднага да се опитат. Тези меки тиквени бисквити с джинджифил и меласа крем са ни особено вкусни. Опитвам се, когато мога да намаля захар или подсладител, да сменя с по-здравословна алтернатива, това се отнася и за брашната и за млечните продукти. Понякога заменям някои от тези продукти заради различния вкус, който търся и си представям. По-често обаче се стремя да не използвам млечни, когато мога. В случая използвах ръжено и оризово брашна. Вместо обичайния крем за пълнеж от маскарпоне или крема сирене - приготвих ароматен, пухкав и много вкусен крем от кашу и кокосова сметана. Често използвам крема в  суровите десерти, които приготвям и ми хрумна да го използвам и в тези пухкави сладкиши. Използваното количество кокосова захар е малко и  сладкия вкус в бисквитите е деликатен. Ако обичате по-интензивна сладост добавете още захар/друг подсладител или стевиа напрмер. В крема съм използвала кленов сироп- също в малко количество, напълно може да замените със стевиа, както и, ако обичате по-силен сладък вкус да използвате агаве, мед или сироп от фурми. И накрая, преди рецептата, ще спомена   с какво поръсих бисквитите, вместо обичайната пудра захар -  използвах мескит на прах . Този прах има лек сладък вкус с карамелен нюанс. Мескит е название на няколко дървета от род Prosopis сем. Бобови. Прахът се получава от   смлените сушени семена на някое от близо 40 - те дръвчета от този род. Прахът не е снежно бял, като пудрата захар и вместо актуалния за този сезон заснежен вид аз имах леко златисти сладки.

Ето и рецептата за :                                                                                                                                 
Меки тиквени бисквити  с кокосов крем - веган         

Продукти:
за около 24-26 бисквити

за бисквитите:

* 100 г пълнозърнесто ръжено брашно
* 120 г оризово брашно
* 50 г нишесте от тапиока
* 80 г кокосова захар
* 1/2 ч.л. бакпулвер
* 1 ч.л. сода бакпулвер
* 1 ч.л. канела
* 1/2 ч.л. настърган пресен джинджифил
* 300 мл бадемово/кашу мляко + 30-50 мл-според брашното, което използвате
* 180 г печена тиква
* 1 ч.л. ванилова паста
* 60 г стопено кокосово масло
* 1 с.л. ябълков оцет

за крема:

* 150 г кашу или 190 г накиснато за 8-12 часа
* 170 г кокосова сметана ( твърдата част от 400 мл пълномаслено кокосово мляко, стояло за нощ в хладилника)
* 50 г кленов сироп
* 70 г  стопено кокосово масло
* 1 1/2 ч.л. микс от коледни подправки (канела, карамфил, индийско орехче, джинджифил, кардамон, звездовиден анасон )
* 1/2 ч.л. канела
* 1 ч.л. ванилова паста
* 1-2 ч.л. мескит на прах за поръсване - по желание



Начин на приготвяне:

1. Загрейте фурната на 180 С. Застелете тава с хартия за печене.
2. В голяма купа смесете добре всички сухи съставки.
3. Добавете течните без ябълковия оц ет. Разбъркайте докато се комбинират добре, добавете ябълковия оцет накрая и отново разбъркайте. Сместа трябва да е с гъстота на кекс, ако е необходимо добавете допълнително мляко. Съветът ми е да поставите в купата 200 мл от млякото и да започнете постепенно да добавяте останалото. Зависи от брашната, които използвате.
4. Гребвайте с лъжица за сладолед от сместа и поставяйте топки на разстояние 3-4 см едни от други.
5. Печете около 15 - 17 минути или докато повърхността е суха и леко напукана. Извадете от фурната и оставете за няколко минути. Ако е необходимо с помоща на нож отделете бисквитите от хартията и оставете на решетка да се охладят окончателно.
Изпечете всички бисквити.

Докато бисквитите се пекат пригответе крема:

1. Поставете всички съставки в блендер или съд за пасиране. Пасирайте до гладка смес. Оставете в хладилника да се охлади до текстура удобна и достатъчно стабилна за мазане или шприцоване.



Слепете охладените бисквити. По желание може да поръсите с мескит.

неделя, 2 декември 2018 г.

Салата от три вида боб - Three Bean Salad



Всяка година за трапезата на Бъдни вечер приготвям салата от боб. Откакто се помня в тази празнична вечер и баба и майка ми са я приготвяли. Спазването на някои традиции и обичаи ми дава уютното чувство за съпричасност с традициите на  рода, на целия ни народ. Бобената салата обикновено приготвям с бял боб, лук, джоджен, черен пипер оцет и олио и маслини. Тази година реших да използвам три вида боб. Доста се затрудних при избора от около 15 сорта . Спрях се на червен, черен и мунг. Първите два заради контрастните цветове.





Бобчетата мунг използвам най-вече за кълнове и точно така ги приготвих. За разлика от белия боб, мунг се усвоява по-лесно и не предизвиква газове. От няколко години, особено през зимата и ранна пролет, често присъства на трапезата под формата на кълнове. Ако искате да видите какви кълнове и поници приготвям може да видите в тази публикация. Боб мунг осигуравя на огранизма ценни хранителни вещества:
                         
- витамини от групата В
                       
 - растителни протеини
                         
- фибри
                         
- минерали - магнезий, селен, фосфор, желязо, калий, манган
                       
 - Омега-3 мастни киселини


Малките зелени зрънца след накисване увеличават обема си, зелената обвивка пада и остават нежно жълтеникавите бобчета.

Преминавам към рецептата за днешното ми предложение - Салата от три вида боб.



Необходими продукти:
за 6-8 порции

* 200 г черен боб Крина
* 200 г червен боб Крина 
* 200 г боб мунг Крина
* 1 червен лук
* 140 г сварена царевица
* 100 - 150 г маслини
* черен пипер
* сол
* зехтин - студено пресован
* сушен джоджен
* ябълков оцет
* кълнове/поници от броколи, ряпа, алфа-алфа



Начин на приготвяне:

1. Направете кълнове от боб мунг като го накиснете за 12 часа. Отцедете водата, изплакнете и поставете в буркан на тъмно. Изплаквайте обилно по 2-3 пъти на ден. На втория ден ще имате покълнали бобчета. Ако искате по-дълги кълнове може да оставите още един - два дни, като не забравяте да изплаквате обилно и да държите на хладно.

2. Когато бобчетата мунг покълнат, накиснете поотделно червения и черен боб за нощ или 12 часа. Сварете ги, също по отделно, както варите останалите видове(бял)боб- сменете водата, поставете нова, гореща вода,  посолете към края на варенето. Готвенето продължава до сваряването на всеки боб. Внимавайте да не се разварят и бобчетата да не загубят целостта си. Отцедете от течността. Охладете.

3. За да направите салатата смесете в голяма купа червения и черен боб, кълновете мунг, царевицата, маслините, нарязания на ситно лук (заделете кръгове от него за украса, ако искате). Подправете със сол, оцет, зехтин, черен пипер. Стрийте листенцата сушен джоджен. Разбъркайте добре, опитайте на вкус и поставете в съдовете за сервиране.

4. Поставете отгоре кълновете от ряпа, броколи, алфа и парченцата лук.



Ще се радвам, ако предложението ми ви хареса. Споделете приготвяте ли бобена салата и как я правите.

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

Киноа с праз и маслини - Leek & Olives Quinoa


Бързо, лесно и засищащо ястие за зимните дни. Може да се приготви с ориз- бял или кафяв. Ако приготвите с киноа ще си набавите повече хранителни вещества - фибри (повече фибри-по-дълго се чувствате сити) , аминокиселини, протеини. Киноата е и с по-малък гликемичен товар - това означава бавно освобождаване на глюкоза в кръвта - чувстваме се сити по-дълго време. Някои хора не харесват вкуса и аромата на киноа. В цветната киноа не се усеща "този вкус" толкова осезаемо и препоръчителното изплакване(заради сапонините по обвивката на зрънцата) също спомага за намаляването му. Дайте шанс на тези полезни зрънца.

Продукти:

* 2 стръка праз
* 1  чаша от 220 мл  трицветна киноа
* 2 чаши (440 мл ) вода
* черен пипер
* маслини
* 2 -3 с.л. олио

За поднасяне:  мариновани пукани люти чушлета

Начин на приготвяне:

 1. Празът се нарязва на ленти, след това на парченца, дълги около 2 см. Поставя се в тенджера с олиото. Поставя се капак. От време на време се разбърква. Готви се докато леко започне да се карамелизира. През това време киноата се измива под течаща вода.
2. Когато празът е омекнал и някои парченца леко са покафенели, добавете киноата, черния пипер и разбъркайте за минута. Добавете водата и сложете капака. След  завирането намалете огъня, така че, ястието да къкри около 15 минути. Изключете. Добавете маслините, разбъркайте и поставете капака за още 5 минути.
3. С вилица разбъркайте леко и придайте пухкавост на ястието.
4. Сервирайте с пукани люти чушки, мариновани с чеснова марината.


вторник, 13 ноември 2018 г.

Сурова супа от фенел и авокадо с понзо соев сос - Raw Fennel and Avocado Soup with Ponzo Soy Sauce




  Все по-осезаемо се усеща идването на зимата. Студените вечери миришат на печки, на студ. Дните са къси и оскъдното слънце не топли.  Събрах най-най-последните доматчета от градината, прибрах морковите, цвеклото, целината, дюлите, мушмулите, плодчетата физалис. Далеч съм от мисълта, че ще се изхранваме само с реколтата от градината, но удоволствието от това сам да засадиш, отгледаш и събереш нещо е несравнимо удовлетворяващо и вълнуващо.  До първия сняг ще се радвам на рукола, глухарчета, магданоз, листа от резене, репички, коприва, спанак. С малки изключения тези зелении могат да се събират дори под снега.
     Една от хубавите страни на зимата е, уютът на топлия дом, ароматите на топли супички, яхнийки, десерти, бисквити , чайчета, горещ шоколад. Всички изброени ми носят така необходимия комфорт, необходим за преживяването на студа с оптимизъм и добро настроение, но добре знам, че истинската енергия и здраве получавам от суровата храна. Макар да липсва лятното изобилие и през този студен сезон има достатъчно разнообразие и винаги намирам начин всеки ден да включа сурови продукти в менюто.
     Докато берях листа от глухарчета, коприва и магданоз за седмичните салати, видях избуялите искрящо зелени, сочни и свежи листа на резенето. Набрах и от тях с идеята да поръся над някоя супа или салата. По-късно купих няколко глави  фенел - обичам финия  аромат и често приготвям салати с него, имах и листа- обещаваща свежест, каквото и да решах да приготвя. Вече у дома, докато сортирах зеленчуците ми хрумна да приготвя сурова супа от накиснатите грудки чуфа, като включа  ароматното резене, да добавя  новият за мен соев сос с лимонова нотка на Kikkoman - Ponzu. Опитах го като част от дресинг в няколко салати и реших, че с деликатния си лимонов аромат и умами вкус, ще подчертае нежния аромат на студената ми супа от фенел/резене. Получи се точно според очакванията ми.
     Тази супа може да се поднесе вместо салата, при желание може да се украси празнично и да присъства на трапезата в специален ден. Ще се радвам да я опитате. Приготвянето е бързо и лесно.



Продукти:

за две порции

* 350 мл мляко от чуфа **
* 1 глава фенел
* 2 репички
* 1 авокадо
* 2-3 ч.л. соев сос Ponzo на Kikkoman
* 1/4 ч.л. прясно смлян бял пипер
* 2 с.л. зрънца нар
* листа резене/фенел
* 2 стръка чивас

** Ако отворите линка ще прочетете как да си приготвите сами мляко от чуфа, популярно още с името тигрови ядки или земен бадем. Естествено безглутенов продукт и макар, че е известно и като тигрови ядки, всъщност не е ядка, а грудка от тревисто растение. Леко сладни и има аромат на бадеми и лешници  във восъчна зрялост.
Може да замените с бадемово мляко, лешниково, от динкел, овесено или от кашу.


Начин на приготвяне:

Запазете част от зелените листенца на фенела, резен авокадо и едната репичка за поръсване отгоре. Пиперът, стръковете чивас, зрънцата нар също са за декорация и допълнителен вкус.
Останалите продукти поставете в блендер и пулсирайте до гладка смес. Опитайте на вкус и добавете още соев сос, ако е необходимо. Този сос освен, че не е много солен, има вкус и аромат на лимон.
Разпределете супата в купички и украсете със ситно нарязано авокадо, репички, стръкове резене или заделените листенца от главата фенел, черен пипер,семенца нар и чивас.
Поднесете веднага.


четвъртък, 8 ноември 2018 г.

Домашно приготвено мляко от чуфа - Chufa Homemade Milk




Чуфа (Cyperus esculentus ) популярна още като тигрова ядка или земен бадем е растение, за което се смята, че е една от древните култури,отглеждана още преди 6 хил.год, преди Хр. в Египет.  Макар, популярна с името тигрова ядка, чуфата всъщност представлява грудките на растението Cyperus esculentus. Друго популярно название  е земен бадем, заради вкуса- наподобява бадем или млад лешник. Чуфа е тревисто растение с височина до 90 см . Може да се засее от семена, пълзящи коренища или грудки. Аз мисля да опитам догодина - ще засея от грудките, които купувам. Необходими условия за отглеждането са мек климат, песъчлива почва. Не очаквам особено богата реколта - просто ще опитам, ще видя как изглежда растението. 
Освен в Египет чуфа се отглежда главно във Валенсия - Испания. Естествено разпространена е в Южна Европа, Африка и Мадагаскар, Близкия Изток, Индия. В Испания се произвежда главно за приготвянето на сладка напитка, подобна на мляко - horchata de chufa. (horchata е дума в испанския език, с която се назовават всички напитки от растения, наподобяващи мляко ) 
 В Северна Нигерия е популярно ядките да се запекат и покрият със захар, също се приготвя и напитка - kunnu aya, подсладена с фурми, прецедена и поднесена студена. Напитката е популярна за хора, които имат непоносимост към лактоза и не само разбира се. От чуфа се приготвя брашно, което е естествено безглутеново и с леко сладък вкус, съдържа фибри и има широко приложение .




В 100 г пресни ядки има около 500 ккал, 23 г мазнини, 63 г въглехидрати, от които 17 г захари, 14 г фибри, 4 г протеини.
От минералите, чуфа е богата основно на фосфор и калий. 

За приготвянето на млякото не съм следвала рецепта, дори не съм опитвала готово - там където съм виждала да се продава от известно време няма. Когато  видях в магазинчето, от което купувам зеленчуци   веднага си взех с идеята да си приготвя мляко - по начина по който приготвям от други ядки. Исках да опитам натуралния вкус и не съм добавяла нищо. По-надолу съм написала възможни добавки. 


Необходими продукти:


* 125 г чуфа - сухи ядки
* 500 мл филтрирана вода

Начин на приготвяне:

Накиснете ядките за 36-48 часа или докато напълно се хидратират. Вижте снимките по-долу.


Току що поставени във вода.


След 36 часа във вода.



Сменяйте водата на 12 часа. Когато ядките са гладки, набъбнали, ги изплакнете и поставете в блендер с 500 мл филтрирана вода. Блиндирайте на висока скорост за около минута-две. Прецедете през цедка, покрита с тензух или двойна марля. Може да използвате и готова торбичка за ядкови млека. Запазете остатъка и замразете или изсушете, или използвайте за направата на бисквити или крекери. Може да използвате и по-голямо количество вода, ако искате млякото да е по-тънко. Аз предпочитам  с по-наситен и плътен вкус.



Приготвеното мляко съхранявайте до 3-4 дни в хладилник. Преди да си сипете разклатете шишето или разбъркайте.  Може допълнително да овкусите с кленов сироп, фурми, агаве сироп, кафява захар, мед, ванилия, канела, сол - каквото предпочитате и съобразено с това за какво ще използвате млякото.

Използвала съм информация от тук .

вторник, 6 ноември 2018 г.

Чипс от кейл и целина със соев сос и сусам - Kale and Celery Chips with Soy Sauce and Sesame




Продукти:

* целина - 1 средна глава
* кейл - 3-4 големи листа
* 2 с.л. соев сос Kikkoman
* 2 с.л. сусамово олио
* по 2 с.л. бели и черни сусамови семена




Начин на приготвяне:

Първо се подготвят зеленчуците. Освен използваните от мен целина и кейл по същия начин може да се приготви чипс от цвекло, моркови, гулия, сладки картофи.
Целината се измива добре с четка, подсушава се и се реже с ренде тип мандолина/ренде Бьорнер на възможно най-тънко.
Листата от кейл- измити и подсушени се почистват от грубата дръжка.
В 2 купи  се разбъркват по една супена лъжица соев сос и сусамово олио. В едната купа поставете листата от кейл и добре разбъркайте с пръсти, като се стараете всяко листо да бъде покрито със сместа.



Поръсете със двата цвята сусамови семена. Разпределете листата в тавичките на дехидрататора и сушете на 45 градуса до хрупкавост на листата.



Повторете същото и с целината. Сушенето на целината е значително по-дълго, но полученият чипс е много ароматен.



Така приготвения чипс е подходящ за всеки изблик на глад по всяко време на деня и много вкусен към зеленчукови супи, особено ако ви липсва нещо хрупкаво към тях. 

В предишната публикация споменах, че реших да участвам в играта на Kikkoman, като използвам соев сос в рецепти, които не са характерни за азиатската кухня. Споменах също, че вие, уважаеми приятели и читатели на блога може да ме подкрепите, като приготвите рецептите, които представям със соев сос. Надявам се да ви вдъхновя и ако ги харесате, вие също да ги повторите или създадете свои собствени такива, публикувате рецептата и качите снимка. Който от вас го направи, автоматично получава книжка с традиционни рецепти  със соев сос, от където можете да почерпите още вдъхновение. Освен това, един от вас, приели предизвикателството, на случаен принцип ще получи Комплект за приготвяне на вкусни ястия Kikkoman. А най-активният сред всички включили се, получава покана за Мастър клас с Петър Михалчев и Kikkoman. 

Сега можете да се включите и в потребителската кампанията на Kikkoman и да спечелите страхотни награди, ако до 14.11.2018 закупите продукт с марка Kikkoman и регистрирате касовата бележка на www.kikkofood.bg .

За да ме подкрепите в играта, натиснете този линк.

Разчитам на вашата подкрепа и предварително благодаря!




петък, 26 октомври 2018 г.

Сирене от карфиол - Cauliflower Cheese




С присъщото ми любопитство да пробвам различни продукти и да експериментирам в кухнята от известно време приготвям различни веган сирена. С термична обработка или без; с различни ядки и подправки..., но днес ще разкажа конкретно за последното.  След опитите с различни ядки реших, че мога да експериментирам и с карфиол. Приготвяла съм различни необичайни неща с него и ми се стори подходящ за този експеримент. Карфиолът е на почит у дома. Всяка седмица го включвам поне два пъти в менюто, често и сурово. Карфиолът е с малко калории -  25 ккал на 100 г. Освен това наличните въглехидрати са предимно фибри. Една от храните с отрицателен калориен баланс, което означава, че енергията, необходима за разграждането им е повече отколкото те дават. Несмилаемите фибри стимулират перисталтиката и спомагат за прочистване на храносмилателния тракт, движат се по-бавно в тънките черва и това дава възможност повече микронутриенти да бъдат усвоени.



Ще се радвам да приготвите това сирене и да споделите впечатленията си. Ако обичате да се забавлявате и експериментирате в кухнята,  може да се включите в играта " Вкусната храна обича Kikkoman", организирана от Блоговодител и Kikkoman. Идеята на играта е точно такава - да експериментираме с различните соеви сосове на Kikkoman като ги включваме в рецепти, различни от традиционните за азиатска кухня. Очакват ви много награди. Мен - също, ако ви вдъхновя да сготвите по моя рецепта със сос Kikkoman, да снимате приготвеното, и да изпратите на Блоговодител. 

Правилата за участие може да прочетете ТУК.

Регистрирайте се от ТУК



А сега към рецептата.Нямам търпение да споделя поредния много успешен опит за веган сирене от карфиол. Текстурата му е на сирене за мазане.



 Реших вместо сол да използвам соев сос. Той добавя един особен вкус, наричан умами, който се получава в резултат от няколко месечната естествената ферментация на четири естествени продукта- вода, соеви зърна, пшеница и сол. Има и безглутенов вариант.







Необходими продукти:

* 900 г карфиол
* 120 г кокосово масло
* 3 с.л. лимонов сок
* 8 с.л. хранителна мая
* 4 ч.л. соев сос Kikkoman ( естествено приготвен)
* 1 ч.л. черен пипер -прясно смлян
* 2 ч.л. чесън на прах
* 2  ч.л. агар-агар

за допълнително овкусяване

* 2 ч.л. едро смляно чили - по желание
* риган - пресен или сушен
* пушен червен пипер Kotanyi
* сладък специален червен пипер Kotanyi



Начин на приготвяне:

1. Подгответе  формички, например за крем карамел или суфле, като ги намажете тънко с олио. Ако ще обръщате формичките за да сте абсолютно сигурни, че ще извадите  готовото сирене без да нарушите формата му, може да поставите две кръстосани лентички хартия за печене във всяка форма.

2. Карфиолът се накъсва на розички и се сварява във вряща, леко посолена вода за около 10 минути. Водата се отцежда.

3. В същия съд- тенджерката, в която сте варили карфиола пасирайте сварения карфиол, заедно с агар-агара. Поставете  отново на огъня и при непрекъснато разбъркване гответе докато гладката смес заври. Разбърквайте известно време - 5-6 минути, по този начин се изпарява допълнително количество вода и сместа става по-гъста. Изключете огъня. Добавете останалите съставки без чилито.  Отново пасирайте за съвършено гладка текстура. Разделете сместа, към едната добавете ригана и сипете в едната форма. В останалото количество добавете чилито, разбъркайте и сипете в друга форма, в останалата смес добавете специалния сладък пипер, отново сипете във формичка и в последното количество добавете пушен пипер- сипете  във формичка.
Разбира се вие може да решите да овкусите с различни количества или видове подправки. Аз опитвах и овкусявах според нашия вкус. Ние обичаме люто и не съм пестила чилито, едната питичка сирене дори овалях в чили. За някого това може да е много люто. Червените пипери, които използвах са много ароматни и придават интересен вкус.

4. Оставете формичките да се охладят до стайна температура, покрийте със свежо фолио и приберете в хладилника за няколко часа или докато "сиренето" се втвърди.





Поднесете с домати или други свежи зеленчуци, намажете на филийка ръчен хляб с квас или поднесете с безглутенови  крекери.

събота, 20 октомври 2018 г.

Бисквити с банани, кокос и лимец - Banana, Coconut, Eincorn Cookies




Тези бисквити са изключително лесни, вкусни и бързи за приготвяне. Съдържат фибри, сложни (бавни) и прости (бързи) въглехидрати и полезни мазнини.  Забъркват се в една купа, оформят се и се пекат  бързо.


Продукти:

* 2 големи добре узрели банана
* 120 г флейки от лимец
* 60 г кокосови стърготини
* 70 г сушени сливи, нарязани
* 85 г веган шоколад, нарязан на парченца
* 1 ч.л. ванилова паста
* 1 ч.л. канела
* 2 с.л. сусамов тахан

Начин на приготвяне:

1.Загрейте фурната на 170 С.

2. Смачкайте бананите с вилица или с пресата за картофи. Добавете всички останали съставки и разбъркайте.

3. Гребвайте от сместа с лъжица за сладолед и поставете в тава, покрита с хартия. Леко притиснете бисквитите с длан. Печете 10-12 минути до златисто. Охладете на решетка.



петък, 5 октомври 2018 г.

Енергийни барчета - без печене - No-Bake Energy Bites


Тези барчета са лесни за приготвяне, пълни са с вкусни и полезни съставки и са много вкусни. Освен че са без печене, можеха да бъдат и сурови, ако не бях включила пуканките от киноа. Открих нов ( за мен ) продукт -  флейки от еднозърнест лимец. Те представляват студено пресовани зърна лимец на каменна мелница. Другата ми любима съставка, която използвам в почти всички сурови десерти, които напоследък приготвям е бурбонската ванилия на прах . Съставките са споени с какаово масло и суров агаве сироп. Ако желаете може да замените агавето с мед.  Слепваща роля играят и сушените плодове, затова важно е те да са меки. Ако по някаква причина вече не са меки, накиснете ги в топла вода за 1/2 час, отцедете и нарежете, както съм споменала по-долу.  За да приготвите барчетата не се нуждаете от никакви уреди, ще ви трябват само две купи. Освен това тавичка и хартия за печене , с нея по-лесно ще извадите от тавата.  Ако нямате подходяща тавичка може да оформите топчета вместо барчета. По-долу съм дала линкове към по-голямата част на продуктите, които съм използвала.  Мисля, че по този начин ще отговоря на често задавани въпроси кое от къде съм взела и точно какво съм използвала. Следващия път ще заменя пуканките от киноа с флейк от киноа. Така тези малки десертчета или енергийни закуски ще бъдат изцяло сурови и все така вкусни.



Продукти:

* 80 г суров агаве сироп или мед
* 40 г какаово масло, стопено на водна баня при температура 35-40 С
* 80 г орехи- едро нарязани
* 60 г сушени сини сливи - меки, нарязани на 5-6 парченца
* 60 г сушени вишни - меки, разполовени
* 30 г инка бери - меки, разполовени
* 20 г слънчогледови семки
* 20 г пуканки от киноа
* 10 г сусам
* 10 г чиа 

Начин на приготвяне:

1. Покрийте тава с ориентировъчни размери 20*20 см с хартия за печене. 
2. Смесете всички течни съставки, добавете и ванилията. Разбъркайте добре.
3. В друга голяма купа смесете всички сухи съставки. Добавете към тях течните съставки и разбъркайте добре. 
4. Изсипете в тавичката и притиснете добре с длани. Приберете в хладилника за час или докато стегне сместа. Нарежете на парчета. Може да се съхранява на стайна температура. 


четвъртък, 20 септември 2018 г.

Крекери от амарант и нахут - Amaranth and Chickpeas Crackers



Нямам търпение да споделя крекерите, които направих вече няколко пъти и най-после успях да снимам. Приготвих от амарант, сусам, чиа и нахутено брашно, без животински продукти и само с една лъжица кокосово олио. Освен че са приятни за хрупане, внасят в организма фибри и  микроелементи. Подходящи за сервиране към хумус, сирена, пастети и дипове, а защо не и към супи. Ще се радвам да ги опитате.

За тази публикация работих в партньорство с La Garone. С марка  La Garone може да намерите традиционно отгледани сортове зърнени култури, мюсли, безглутенови макарони и мисля, че са единствените, които предлагат на пазара пшеничен гранулат- с него приготвих руло Стефани. Добра алтарнатива на познатите соеви гранули, към които много хора са предубедени. Радвам се, че за читателите на блога ми La Garone предоставиха промо код за 15 % отстъпка VKUSNO15SBETY - валиден от 20.02.2018 до 31.12.2018 за всички ненамалени артикули.

Продукти:

* 560 г сварен амарант La Garone (170 г суров амарант, накиснат за 6 часа,  изплакнат добре и сварен в 540 г вода)
* 1 с.л. сол
* 1 с.л. кокосово олио
* 130 г нахутено брашно
* 20 г псилиум
* 20 г чия La Garone
* 60 г сусам



Приготвяне:

1. В сварения амарант добавете кокосовото олио, псилиума, чията, сусама. Разбъркайте добре.

2. Добавете нахутеното брашно и разбъркайте докато се поеме от сместа. Оставете да почива половин или един час.

3. Част от тестото се разточва между слой хартия и стреч фолио възможно тънко - между 3-4 мм. Нарязва се на ленти, после на квадрати с ножа за пица. Може да поръсите отгоре с фини кристали морска сол.  Ако искате може да нарежете с формичка, като мен, но с ножа за пица оформянето става значително по-бързо.Разбираемо е, че печенето е по-продължително.

4. Крекерите се пекат в загрята на 150 С с обдухване около 12-15 минути или докато са напълно засушени. Това време е достатъчно за крекерите оформени с формичка. Ако нарежете с ножа за пица ще е необходимо двойно повече време. На половината от времето тавичката се изважда и с ножа за пица се минава отново по направените разрези. Това се прави с цел по лесно и правилно разделяне на крекерите след изпичането им. По същия начин се процедира с останалото тесто, до изчерпване на количеството.

5. Изпечените до златисто крекери се изваждат и се оставят върху хартията да се охладят напълно. Начупват се по направените разрези и се съхраняват в добре затваряща се кутия.





събота, 25 август 2018 г.

Веган шоколадов мус с аквафаба - Vegan Aquafaba Chocolate Mousse



Няма сезон за ефирен, разтапящ се в устата шоколадов мус. Винаги е  посрещнат с радост, предизвиква въодушевление и удоволствие . Името на десерта идва от френската дума mousse - пяна. Има различни варианти за приготвянето му според продуктите, които използваме. Най-важното за всички мусове е да има лека, въздушна текстура. Тя се постига когато към кремът , приготвен от шоколад или плодове се добави разбита сметана или яйчни белтъци, може  и двете. Понякога за по-богат вкус и плътност се добавят и жълтъците. В някои случаи се добавя желатин или агар агар за стабилизиране. Сладките мусове могат да бъдат ароматизирани с мента или други ароматни билки, подправки. Солените от своя страна могат да бъдат пиканти. Каквито и съставки да използвате, за да наречете вашия десерт или солено произведение "мус" , трябва да включите съставка/и, която да задържа въздушни джобчета и да придава пухкавост , лекота и ефирност. Необходимо условие е известно време десертът да се охлади.
Много пъти съм приготвяла мус, използвайки яйца , сметана и шоколад. Още по-богата текстура и вкус се получава, когато към сместа се добави глюкоза - какво и как съм приготвила по този начин може да видите тук и тук.
По различни причини има хора, които не употребяват яйца , мляко и млечни продукти и не могат да си приготвят този страхотен десерт. След няколко опита постигнах съвършената текстура и вкус, без да използвам нито яйца, нито сметана. Още когато приготвих за първи път веган целувките с нахутена вода, така наречената аквафаба, разбрах, че скоро ще направя и мус. Когато тази вода се разбие се държи точно като яйчен белтък. Днес ви представям шоколадов мус без животински продукти, приготвен само от две основни съставки- черен шоколад и нахутена вода. Добавих малко лимонов сок при разбиването, така, както процедирам, когато разбивам и яйчни белтъци- разбиването е по-кратко и пяната е по-стабилна. Добавянето на ванилията е по желание, шоколадът и без друго е силно ароматен. Единственото необходимо условие е да имате търпение и да охладите за няколко часа десерта. По - надолу в рецептата съм описала точно как съм приготвила. Гарантирам, че ако спазите последователността на приготвяне ще имате същия лек, ефирен, прекрасен мус. И още нещо- ще забележите, че в продуктите няма подсладител. Може да добавите - какъвто пожелаете - кленов или друг сироп, или мед, стевиа, захар, каквато пожелаете. Ще опиша по-долу на кой етап може да прибавите.



Продукти:

* 210 г черен шоколад аз използвах Lindt 85% какао
* 200 мл аквафаба
* 1 ч.л. смлени ванилови шушулки
* 1 ч.л. лимонов сок

Начин на приготвяне:

1. На водна баня (водата не бива да кипи, а само да къкри ; съдът, в който е шоколада не бива да докосва водата) разтопете шоколада, предварително начупен на парченца. Не е необходимо да са много дребни, но се сещате, колкото по-малки са -толкова по-бързо ще се разтопят. Не бъркайте докато не се разтопи шоколада. Когато вече е мек, свалете съда от огъня и  разбъркайте до равномерно гладка текстура. Ако добавяте някакъв сироп или мед или стевиа добавете сега и разбъркайте. В този момент добавяме и ванилията и отново разбъркваме.  Оставете леко да се охлади до около 40 С. И без термометър може да определите. Температурата на човешкото тяло е около 36,5, това означава, че трябва да усещате шоколада леко топъл.

2. Докато разтапяте шоколада разбийте нахутената вода с лимоновия сок на пяна- използвайте чист стъклен, керамичен или стоманен съд. Отначало разбивайте на бавни обороти и когато започне да се оформя пяна - на по-бързи. Скоро ще видите че се образуват меки връхчета и бъркалките оставят следи . Ако решите да добавяте захар,(гледайте да е по-фина ) сега е момента. Продължете да разбивате докато не усещате кристали когато разтриете между пръстите си малко от сместа. Също така ще забележите , че връхчетата са по-стабилни. Вижте постъпкови снимки тук. Но тази смес не може да се използва за целувки. Предполагам , че за да подсладите муса ще използвате 1-2 лъжици захар.

3. Какво следва? Имаме разбита пяна от аквафаба. Имаме шоколад, разтопен и леко охладен. Важен момент е обединяването на двете съставки. Тъй като едната съставка е много тежка, а другата изключително лека, трябва да направим смесването постепенно и внимателно, като целта е лека, въздушна смес. Към шоколада започваме да добавяме лъжица по лъжица от нахутената пяна. След добавянето на всяка лъжица внимателно разбъркваме, докато шоколада поеме пяната. Отначало ще ви се стори, че пяната буквално се разтваря в шоколада и нищо не остава от пухкавостта и. Това е така, но постепенно, прибавяйки всяка следваща доза пяна и разбърквайки внимателно с движения, вкарващи въздух в сместа ще видите, че шоколадовата смес става все по-лека и по-лека. По този начин, запомнете- лъжица по лъжица, прибавяме половината от нахутената пяна.
След това към чистата нахутена пяна добавяме шоколадовата смес на няколко пъти като отново разбъркваме с широки, обръщащи движения. Разбъркваме фино докато сместа стане еднаква на цвят. Разпределяме в чаши и поставяме в хладилника за няколко часа или една нощ. Ако искате да поръсите с настърган шоколад, може да го направите веднага след сипването на сместа в чашите.



Количеството готов мус е около 450 - 500 мл, което аз разпределих в 4 чашки.

Това е- лесно и бързо. Ако следвате съветите ще имате този прекрасен мус. Ах, как ще ви се радват всички, на които го поднесете. :)  Запазвайте нахутената вода, дори в момента да не решите да я използвате - замразете я.

четвъртък, 23 август 2018 г.

Торта Футболна топка FC Barcelona за Борис - Barcelona Football Cake


Море и плаж, вместо дюни, тук -там скали , ако мога така да перифразирам песничката на НЛО...При мен се случи и дъжд, кратък и освежаващ, почти ежедневен...Не се оплаквам, беше прекрасна почивка с приятели, с които се виждаме рядко. Рано сутрин обикалях скали и поляни- мястото , изобилстваше с билки и дори защитени растителни видове. Един ден,  когато слънцето беше закрито от прозрачната завеса на малки облачета и особено подходящ за снимки обикалях наоколо с фотоапарата, ме застигна изненадващ силен летен дъжд. Приютих се под гъста лоза и в този момент, скрила вече фотоапарата на сухо ми звънна телефона. Обаждане от приятелка, с която от известно време се каним да се срещнем. Разбира се като се върнех щяхме да се срещнем, но тя ме помоли отново да приготвя торта за внука и Борис. Трета по ред торта за рождения ден на лъчезарното момченце . Първата торта беше на тема колички тя беше за третия му рожден ден, последва пиратска торта за четвъртия. Тръпнех в очакване каква ще е темата на тазгодишната торта. Какво ли вълнуваше малкото момченце? Отговорът ме остави с притаен дъх- "Футбол." "Любимият отбор"- успях да промълвя. "Барселона". Като се замисля след пиратската торта, не бях правила торта с фондан. Попитах с надежда за отрицателен отговор, с фондан ли ще бъде покрита тортата- и да, ще бъде с фондан. Мисленето ми вече е настроено за създаване на сладкиши без  или с малко захар, с алтернавни подсладители .... Нищо в момента не ми хрумна, толкова съм далеч от футболната тематика. Аз съм от щастливите жени, моите мъже у дома са далеч , далеч от футбола ... Представата ми за вълненията, изживявани от феновете на футбола  са от всички вицове, които съм прочела по темата - за поведението на мъжете у дома по време на мачове, окупирани телевизори, невидимите половинки, които трябва и да онемяват по време на критичните моменти на екрана са нещо, за което само чета и се усмихвам. Разбира се от мен не се очакваше да гледам мачове. Знам как изглежда футболно игрище, футболна топка, трябваше да измисля с каква торта да зарадвам малкия футболист.  Казах, че ще помисля и ще се обадя да обсъдим една две идеи ( ако ми дойдат, разбира се, си казах мълчаливо)
Вечер, когато всичко притихваше, оптусната в хладната прегръдка на тънките чаршафи,  тортата изникваше в съзнанието ми и се опитваше да придобие конкретни очертания. Знаех, че след почивката ме чакат гости от Германия, гости от София, време изпълнено с разходки, с дълги нощи и дни в пътешествия. Нямаше да имам време за фигурки, които искат часове моделиране, съхнене, определена температура и т.н. Трябваше да е нещо, което мога да направя за 4-5 дни по няколко часа и най-важното да е достатъчно ефектно, за да зарадва Борис! Реших, че футболна топка с цветовете на отбора ще е тортата, която ще му достави емоция. Идеята вече придоби конкретни очертания и 1/3 от работата беше свършена. Няколко дни преди да се захвана с тортата помислих какво ще ми трябва- цветове фондани, емблемата на отбора. Направих файл с различни по големина емблеми и поръчах всичко в cookibooki. Фирмите производители, явно не знаят колко деца са пристрастени към Барселона и не са създали фондани с цветовете на отбора. Така че, трябваше да дооцветявам готовите фондани в синьо и червено за да постигна равномерни цветове, максимално близки до тези от емблемата. Това изисква дълго месене на фондана с подходящи цветове. Нощите бяха мои. За месене, печене, рязане на петоъгълници и шестоъгълници.... :) . Нямах полусфери, в които да изпека блатовете и използвах две еднакви купи от стъкло, които бяха подходящи за печене. След като блатовете бяха готови, тортата оформена, се заех с изчисления и чертане на шестоъгълниците и петоъгълниците, които придаваха футболния вид на топката. Излишно е да отбелязвам, че при външни 28-29 С на сянка, у дома беше пуснат климатика на 19 С и аз бях добре облечена. Забелязах, че когато тортата е извън хладилника придобива вид на кожена топка. За първи път се зарадвах на конденза и нямаше да се притеснявам за вида на тортата.
Тортата беше готова и аз тръпнех в очакване на момента, в който ще я предам и ще видя реакцията на бабата и дядото на Борис, и естествено неговата реакция. Съпругът ми като я видя завършена в хладилника, ахна и каза , че била истинска футболна топка. Но какво разбира той от футбол и футболни топки, важно беше детето какво ще каже...
 Е, Борис, дядо му и баба му я харесаха много. Радвам се, че доставих тези емоции на това мило семейство! Благодаря им за доверието и топлината, която ми дадоха с усмивките и всички мили думи, с които ми благодариха !

За блатовете използвах тази рецепта. Торта с подобна форма не може да се направи от пухкави блатове, да е богато сиропирана и с много кремест пълнеж. Трябваха ми по-стегнати блатове и крем, в количество и вид, които да не позволяват тортата да се размести или ....не ми се мисли какво друго може да се случи. Ето как приготвих тази футболна топка. Разбира се осигурих достатъчно време за спояване на вкусовете, на блата с крема за да постигна необходимата стабилност.

Продукти:

Блатове:

Изпекох два блата в кръгла купа с диаметър 20 см. Продуктите, изброени по-долу са за един блат.

* 100 г меко масло
* 50 г олио
* 150 г фина захар
* 2 с. л. лимонов сок
* кората на един нетретиран лимон
* 4 яйца
* 250 г брашно + 1 ч.л. бакпулвер

Приготвяне:

1. Загрейте фурната на 180 С.
2.Намажете формата с масло и поръсете с брашно, за лесно отделяне.
3.Разбийте маслото, олиото, захарта на пухкав, нежен крем.Добавете лимоновия сок и лимоновата кора, разбийте отново. 
4.  Прибавете едно по едно яйцата с непрекъснато разбъркване, до поемането на всяко яйце.
5. Прибавете пресятото брашно с бакпулвера и разбъркайте на бавни обороти.
6. Изсипете във формата и загладете. Поставете да се пече.
7. Печете около 20-25 минути, проверете с бамбуков шиш дали е готов. не трябва да има полепнали трохи.
8.Извадете и оставете да се охлади във формата около 5 минути.
9. Извадете за окончателно охлаждане на решетка. 
10. Преди сглобяването всеки от блатовете отрежете на три хоризонтални блата.

* Сироп за блатовете:

* 250 мл вода
* сок и кора от един био лимон
* 150 г захар
* 5-6 листа от лимонова вербена

Поставете в тенджерка всички съставки, загрейте умерено, и бъркайте докато се стопи захарта. Оставете 30 минути и извадете листата вербена. Когато започнете да сглобявате тортата, загрейте сиропа.


Маслен крем:

* 420 г краве масло
* 500 г пудра захар, преситена
* 100 г заквасена сметана
* 1 ч.л. ванилов екстракт

Този крем е необходим за измазване на тортата. Направих повече и шприцовах по ръбовете на всеки блат и после вътрешността напълних с крема по-долу.
Маслото на стайна температура се разбива с пудрата захар, която добавях на няколко пъти, като редувах със заквасената сметана. Ароматизирах с ванилов екстракт.


Крем пълнеж:

* 500 г маскарпоне
* 200 г заквасена сметана
* 370 г обелени праскови без костилка - около 2 големи
* сок от 1 лимон
* 2 чаши малини и къпини
* 10 г агар агар

1. Пасирайте прасковите и поставете в тенджерка заедно с агара и лимоновия сок. Загрейте до завиране, при непрекъснато бъркане, докато сместа започне да се сгъстява. Свалете от огъня, покрийте със свежо фолио и оставете да се охлади.
2. Разбийте маскарпонето, добавете заквасената сметана и разбийте отново. Прибавете на няколко пъти охладената прасковена смес. Разбийте до еднородна смес.

Сглобяването на тортата започва, когато сте готови с основния крем. Отделете една чаша крем, с която ще съедините двете полусфери. Разделете другия крем на две равни части. Подгответе две еднакви купи с кръгло дъно. Застелете ги със свежо фолио.
Поставя се в едната купа най-високата част от блата, леко се напръсква с лимонов сироп. Шприцова се маслен крем по обиколката на блата, пълни се с крем, поставят се малини и къпини. Поставя се втория по големина блат, отново се сиропира, шприцова маслен  крем, вътрешността се пълни с маскарпоне крем, разпределят се малини и къпини. Отгоре се поставя третия най- голям блат. Сиропира се и формата се покрива със свежо фолио. Прибира се в хладилника най-добре за една нощ. Същото се повтаря с другите блатове.
Подгответе подложката на която ще оформите тортата. Аз изрязах три диска с диаметър 6-7 см,  направих отвори в центъра на всеки. Слепих ги и в отвора поставих дървен шиш, който предварително бях отрязала с 1 см по-къса от височината на тортата.
На следващия ден или след 5-7 часа съединете двете полусфери. Поставете получената топка върху подложката, като внимавате дървеният шиш да е в средата на дървения шиш. Ако е необходимо коригирайте формата като изрежете или доизградите, запълните,  празнини и т.н. Измажете гладко с масления крем, като не използвате цялото количество. Приберете в хладилника за час-два. Извадете и отново измажете, като загладите максимално фино. Дръжте в хладилника, докато приготвите всички шестоъгълници и петоъгълници от фондан. Аз нямах метални резци и се наложи да си начертая необходимите шаблони. Ако и на вас ви се наложи, изрежете шаблоните от незалепващ материал- например страница от пластмасова папка.
Завършете тортата с фонданен принт на любимия отбор.

Бяха ми необходими:

* 350-400 г зелен фондан
* 300-350 г син фондан
* 500 г червен фондан
* принт на фонданена хартия поръчах в Cookibooki
Относно принта, сайта предлага възможност всеки да оразмери сам изображението, което иска да разпечата.




И накрая, разбира се , няма да пропусна да кажа, че предупредих фонданената част от тортата да не се яде. Въпреки, че всичко е " ядливо" . Има толкова много боя, и други вещества, които не са подходящи за ядене. Увериха ме, че никой не обича фондан и "опаковката" на топката няма да се консумира. Тя е само емоция.