понеделник, 30 септември 2019 г.

Седмица на ресторантите - Restaurant Week Marche Horizont
















През последната седмица на септември се проведе интересно кулинарно събитие - Седмица на ресторантите - Restaurantweek. За първи път тази година освен от София във фестивала участваха ресторанти  от Варна и Пловдив. Ето накратко какво представлява този фестивал. Всички ресторанти  участващи в събитието са подготвили по две тристепенни менюта, всяко на стойност 30 лв, в което не се включват напитките. Когато разгледате  всички, които участват ще се уверите, че са изискани и цените са по-високи от средните. Точно заради това да опиташ храната и да се потопиш в атмосферата  на някой от тези ресторанти срещу 30 лв за тристепенно меню е добра оферта. Тъй като живея в Добрич се възползвах от участващите ресторанти във Варна. Бяха останали два дни - т.е. имах два избора. Първият  ресторант, който избрах беше Marche Horizont по няколко причини. Първо ме грабнаха снимките на храната от предложените менюта. Впечатли ме представянето на ресторанта, профила на главния готвач - Петър Бураков, локацията и не на последно място наличието на паркинг. Днес ще ви разкажа за преживяването ми в този ресторант.
Няма да описвам трафикът по пътя, и необичайният брой за събота, тежки камиони с ремаркета...Навигацията ни преведе през многобройните новонаправени кръгови и когато местоназначението беше в дясно от нас- изненада! Отбивката затворена и полицейска кола стои там и завръща заблудените нарушители.  Веднага съзряхме в близост паркинг, до който след 10 минутни маневри се добрахме за да разберем, че няма места. Обратно до полицаите, така или инак минаваме покрай тях, попитах къде точно е ресторанта и къде да паркираме в близост. Упътиха ни отсреща през булеварда в междублоковите пространства! Забелязах, че доста автомобили правят уверено завой и навлизат в пресечката, което ме наведе на мисълта, че очевидно знакът беше новозасаден! :). След 15 минутно кръжене, по-точно бавно промъкване и маневриране в междублоковите пространства се освободи място и паркирахме. Обичам да съм точна и оформящото се закъснение от 20 минути вече леко ме изнервяше.   Поехме пеша към ресторанта. На въпросната пресечка на около 50 -80 м от полицейската кола имаше паркинг- голям и абсолютно празен-хм! Не виждах логика за затварянето на тази пресечка. Ресторантът беше на около 20 м. Срещу него също имаше паркинг, оказа се продължението на този, който сме видяли по-горе. Имаше 3-4 автомобила-както се оказа на персонала и собственика на заведението. И да, знакът бил поставен преди десетина дни-предизборно, както каза пазачът на паркинга. Кому е нужно това, се питам?! Видях ресторанта и осъзнах, че ако случайно минех покрай него със сигурност щях да вляза . Днес обаче имах резервация.









 Прекрачвайки прага на Marche, мигом забравихме за  проблемите с паркирането. Ресторантът в този час беше почти празен, което беше добре за мен, защото исках да направя снимки на интериора без да безпокоя никого. Седнахме отвън, но не в градината, под дърветата с барбекюто от другата страна на алеята, а в защитената от високи прозорци част непосредствено пред ресторанта- нещо като зимна градина. Тя е на няколко стъпки под нивото на алеята зад красиви лавандулени туфи, които правят пространството още по-уютно.  Високите витрини и тавани на помещенията дават усещане за спокойствие и простор. Обзавеждането също очарова с многобройни детайли от нашумелия в последно време индустриален стил. Подбрани с вкус цветове и материи.



Разположените по високите стени снимки/картини в различна големина, етажерките с книги, камината, помощните масички, часовници, стилизираните закачалки, които едновременно са и номера на масите, столовете с облегалки от естествено дърво,придават провансалски уют и топлина в инак студения сиво-черен индустриален стил.




Масите изглеждат приветливо и свежо с наредените зелени чаши с изчистена форма. Друг детайл, който ненатрапчиво прави впечатление са раираните  сетове за приборите, които са в пастелни цветове и  направени от мек памучен плат, усещаш уют, когато ги докоснеш за да извадиш приборите си. Музиката - тиха, отпускаща, допълваща усещането за релакс .








Сигурно вече нямате търпение да стигна до същината за всеки ресторант т.е. храната и обслужването. Сервитьорите са спретнати, любезни, опитни, приветливи, наблюдателни. Когато избрахме къде да седнем нашият сервитьор ни донесе листа с напитките - доста богат с интересни вина и напитки.  Докато избирахме, по-скоро разглеждахме, ясно беше, че ММ този път ще шофира, аз ще пия- хах-ха- пих чаша бяло вино с основното. Донесоха ни комплимент от ресторанта.



Единият беше препечена филийка с вкусен пастет от сирена отгоре, поднесен на дървен поднос. Другият беше малка салата от крехки листа със сос от горчица, парченца рапани, каперси и пяна от соев сос, поставен в черупка от рапан. Навреме и ненатрапчиво отсервираха и веднага донесоха следващото от менюто. Бяха информирани за това, което сервираха. Интересуваха се как ни е харесало всяко от предложенията. Междувременно ресторанта започна да се пълни, забелязах, че част от хората са редовни клиенти. Сервитьорите останаха все така отзивчиви, бързи и усмихнати. И спокойни- нямаше напрежение и припряност в обслужването. Предложенията от менюто изглеждаха точно като на снимките от представянето на ресторанта и съдържаха точно това, което пише.






Чиниите, в които бяха сервирани бяха красиви, модерни и избрани така, че ястието да изпъква, приятно допълваха цвета и вкуса на храната.
Помещението за освежаване, обозначено със забавни табелки на вратата ухаеше на чисто и беше в същия изчистен индустриален стил. Израз на специалната грижа и внимание към клиента бяха персоналните малки, искрящо бели, пухкави хавлиени кърпи за ръце.



И котките възпитани около тоз ресторант! Само наблюдаваше, наслаждаваше се на слънцето и търпеливо чакаше :)  да и дадем нещо.



Да обобщя накрая. Препоръчвам на всички, които искат да си подарят приятно изживяване в уютен ресторант с вкусна, много вкусна храна, поднесена по изискан начин. Хубаво място за гурмани. Знам, че за много хора гурме е равнозначно на нещо засукано и неразбираемо като съставки и начин на приготвяне и задължително малко и ненахранващо като количество. В случая не е така. Ние бяхме очаровани от истинските свежи вкусове, текстури и подбор на сезонни продукти, както и от количеството на порциите. С удоволствие ще се върнем в този ресторант и ще откриваме други вкусни изненади от менюто. Радвам се, че научих за този  ресторант - Marche, благодарение на кулинарния фестивал на ресторантите. С публикацията, която направих ще се радвам да допринеса затова други хора да го открият и да се насладят на приятно кулинарно изживяване в него. С интерес ще прочета  статии за останалите участвали ресторанти.
Благодаря на организаторите от Restaurantweek 


Хареса ли ви тази публикация, беше ли полезна за вас ? Ще се радвам да споделите.

четвъртък, 26 септември 2019 г.

Копринен шоколадов веган безглутенов пай - Dark Chocolate Silk Pie with Glutenfree Crust






   
Този пай е с наситен шоколадов вкус и аромат. Няма соеви продукти и ядките могат да бъдат сменени със семена по избор. Коричката е безглутенова, хрупкава и деликатно  се усеща аромата на амарант и елда. Кремът е изключително нежен, топящ се в устата, с плътен шоколадов вкус. Стои стабилен при стайна температура, благодарение на черния шоколад. Аз използвах сурова какаова паста. Разбира се за добрия кремест вид имат значение нишестето от тапиока и агара.  По-надолу ще се спра на евентуалните промени, които бих направила по една или друга причина и предполагам ще успея да отговоря на някои от вашите въпроси за замяна.



За хрупкавата основа:
Бихте могли да използвате други безглутенови продукти, които обичате. Брашното от амарант може да замените с такова от киноа/просо/теф/овесено/ елда. Флейките от елда - флейки от безглутенови овесени ядки/оризов/лимец(ако е възможно) /киноа.
Кленовият сироп е в минимално количество и не придава сладост, той има роля в сплотяването на сместа. Ако държите да го пропуснете, използвайте ленено брашно или смляна чиа, разбъркани с вода.  Ако не се чувствате уверени спокойно сложете т.н. ленено/чиа яйце. Ако не сте веган използвайте обикновено яйце.
Вместо лешникови ядки, може да смелите предварително слънчогледови семена, конопени семена или чуфа.


Кремът е приготвен с малко мазнини и без ядки. Лешниковото мляко може да се замени с мляко от чуфа или слънчогледово или добавете същото количество вода.
Може да увеличите количеството на кленовия сироп с 50 мл, като пропуснете лешниковото мляко. Може да замените лешниковото мляко със същото количество приготвено кафе.
Резервирана съм относно отпадането на цялото количество кленов сироп, защото и той има значение за прекрасната текстура на крема. Ако все пак се налага да премахнете и да използвате заместител без въглехидрати (ксилитол или стевиа), увеличете количеството на кокосовото мляко и подсладете с ксилитол или стевиа.  Добавете и допълнително 1 с.л. тапиока нишесте

Вместо сладки и сочни смокини бихте могли да поръсите със сурови , счукани какаови зърна, конопено семе и живи цветя.




Продукти:

Основа:

* 110 г брашно от амарант
* 50 г флейки от елда
* 50 г фино смлени лешници
* 15 г какао
* 50 г стопено кокосово олио
* 20 г кленов сироп
* 3-4  с.л. вода или ядково мляко

Пълнеж:

* 120 г какаова паста или черен веган шоколад с добро качество
* 400 мл пълномаслено кокосово мляко ( с масленост над 60 %)
* 150 мл кленов сироп/ сироп от кокосов цвят/ оризов сироп
*  50 мл лешниково мляко
* 1 с.л. нишесте от тапиока
* 1 ч.л. агар-агар
* 1 с.л. олио от гроздови семки

За декорация:

* няколко смокини
* боровинки
* мескит



Начин на приготвяне:

1. Загрейте фурната на 180 С.

2. Поставете начупения шоколад или какаова паста в купичка на водна баня и тих огън ( без завиране)  да се стопи.

3. Поставете всички сухи съставки в блендер и пулсирайте до еднородна песъчлива смес. Поставете сместа в купа и добавете кленовия сироп и олиото, и лъжица по лъжица от ядковото мляко или вода, като обединявате тестото. Необходимо е сместа да се овлажни равномерно, за да може да я притиснете по стените и дъното на форма с подвижно дъно ( за предпочитане). Ако е необходимо добавете още лъжица - две вода.

3. Разпределете сместа по дъното и стените на формата като притискате добре.  Печете 15-16 минути. Извадете и охладете напълно.

4. В малка тенджерка поставете кокосовото мляко, кленовия сироп, нишестето от тапиока, разтворено в лешниковото мляко, агар-агара  и бъркайте на умерен  огън докато сместа закъкри. Гответе 3-4 минути при непрекъснато разбъркване. Ще усетите как сместа става плътна. Дръпнете от огъня и добавете разтопения шоколад, добре разбъркан. Разбъркайте до гладък, тежък, равномерен крем. Добавете олиото от гроздови семки и отново разбъркайте докато се поеме от шоколадовия крем. Напълнете  охладената кора с крема и оставете да се охлади за 2-3 часа.
5. Декорирайте по желание и вдъхновение. Аз използвах стенсил и поръсих с мескит втвърдения шоколадов крем и наредих смокини и боровинки.



Успях да направя и две снимки, на които може би, ще видите колко е стабилен пълнежът. За съжаление единственият начин да усетите колко е вкусен и как се топи в устата е да си приготвите този тарт.





Ако блогът, рецептата и това, което споделям ви доставя удоволствие и ви харесват, ще се радвам да ме последвате в Instagram и страничката на блога ми във Фейсбук. Обичам да получавам обратна връзка за това което правя! Споделяйте и коментирайте! 
Благодаря ви от сърце!

сряда, 11 септември 2019 г.

Сурова малиново - боровинкова торта - Raw Berries Cake


От известно време, както са забелязали, тези от вас, които следят блога ми,  се увличам в приготвянето на сурови десерти. Много от вас са приготвяли поне някакви енергийни топчета, барчета или бонбони. Наясно сте с голямото разнообразие или не ( зависи от гледната точка) на  продукти. Често срещано мнение е, че суровите сладкиши/торти са еднообразни, тежки на вкус и са в кафявата гама, тъй като основните съставки са ядки и сушени плодове. Да, това са едни от основните продукти за този вид сладкиши и са богат  източник не само на калории/енергия, но и на нутриенти, заради което са ценени от суровоядците. Относно цвета- кафевият цвят е красив- топъл, земен. Обичам всички цветове. Ярките - имат своята вибрация и ни карат да се чувстваме жизнерадостни. Затова се стремя да правя цветни сурови десерти.   Всяка следваща торта, която приготвям е ново предизвикателство. Искам да са вкусни, ефектни, да изненадват, да са с разнообразен вкус и визия и най-вече да предизвикват радост у тези, които я хапват. За свеж вкус и цвят използвам повече плодове - пресни или дехидратирани, както и различни прахообразни оцветители с напълно естествен произход.

В последната торта използвах много малини и  боровинки. Намалих количеството кашу, добавих банани и авокадо за мекота на кремовете, прах от червено цвекло и арония за засилване на интензивността на най-тъмния крем. За да намаля количеството на кокосовото масло, което използвам за стягане и обединяване на съставките добавих любимият ми хуск. Той абсорбира влагата от многото плодове, набъбва и също действа  сплотяващо. Малините съдържат естествено доста пектин, който се активира от лимоновия сок и малко количество кленов сироп. Да, знам, че кленовият сироп не е  суров продукт, но може да се замени със суров сироп от агаве, като използвате половината от посоченото количество, защотото е много по-сладък. Може да се замени и с мед, ако сте ОК с консумирането му или с обелени от ципата фурми. Може да се подслади и със стевиа или ксилитол, при необходимост от ограничаване на захар, под каквато и да е форма. Тъй като исках да има елемент на изненада , а и тортата беше за празник на малък прощъпулник скрих трите розови слоя под светло син крем, оцветен със синя спирулина.
 Време е за рецептата.



Ще напиша продуктите в реда, в който приготвях тортата.

Продукти:

Малинов крем I  и II

* 300 г накиснато за 8 часа кашу
* 2 банана- добре узрели
* сок от 1 лимон-  60 мл
* 130 г сурово кокосово масло - втечнено на водна баня ( отмервате количеството, поставяте в купа. Купата с масло поставяте в по-голяма, пълна с гореща вода)
* 2 с.л. кленов сироп
* 250 г малини
* 1 авокадо
* 2 с.л. хуск

* 3 банана - зрели, но без кафяви петънца по обвивката


Форма с d16 см и подвижно дъно се покрива с хартия за печене. От вътрешната страна на борда на формата е добре да се постави ацетатна лента. Това ще осигури съвършено гладко отделяне на тортата от формата.  Всички съставки се блиндират гладко. Сместа се разделя на две половини. Едната половина е крем I. Върху него се поставят трите банана, на които са отрязани краищата. Нареждат се в кръг, близо до стените на формата. Поставете в хладилник или във фризер.

За крем II
*  втората половина от крема
* 1 ч.л. прах от цвекло
* 1 с.л. розова вода
* 70 г малини
* остатъка от бананите, които сте наредили
* 20 г кокосово масло- разтопено
* 250 г малини

Всичко, без 250 -те грама малини се пасира гладко и се поставя във формата. Заглажда се и отгоре се нареждат малините - 250 г . Отново се прибира в хладилника или фризера.

За крем III

* 200 г кашу, накиснато за 8 часа
* 200 г планински боровинки
* 2 с.л. кленов сироп
* 60 г кокосово масло - разтопено
* 2 с.л. лимонов сок
* 1 с.л. хуск
* 1 с.л. прах от арония

Всички съставки се блендират до гладка текстура . Смета се поставя върху малиновия слой, изглажда се отгоре и отново във фризера.

Основа:

* 100 г бадеми
* 100 г конопени семена
* 50 г орехови ядки
* 8-10 фурми
* 1 с.л. кокосово масло

Бадемите, конопените семена и ореховите ядки се смилат фино. Изсипва се смета в купа и се добавят фурмите и кокосовото масло. Добре се омесват и сплотяват.
 Поставете обръч с диаметър 20 см върху подложката за торта, която ще използвате. С пръсти разпределете основата и притиснете добре към дъното. Охладете и отстранете формата.
Поставете в центъра готовата малиново-боровинкова торта. Оставете в хладилника.

Син крем :

* 300 г кашу - накиснато за 8 часа
* 3 с. л. кленов сироп
* 100 г кокосово масло-стопено на водна баня
* 200 г кокосова сметана
* 2 с.л. хуск
* 1 ч.л. смлени ванилови шушулки
* 1/2 ч.л. синя спирулина на прах

Пасирайте всички съставки до гладък крем. Поставете отново  около блата ринга с диаметър 20 см . Добре е отново да поставите ацетатна лента. Поставете сместа в пош с кръгъл накрайник, дори в случая може и без накрайник и шприцовайте крема около малиновата торта. Тръснете няколко пъти тортата, за да се разпредели крема и да не останат кухини. Намажете отгоре, изравнете и приберете в хладилника докато се стегне кремът.
Ако искате да оформите както аз съм направила, отделете една част от крема.
След като кремът стегне, отстранете ринга, отлепете ацетатната хартия и оформете с шпатула мазки, подобни на тези, които виждате на снимката. За розовите мазки направих розов крем с прах от сушена розова питая.



Декорирайте с плодове- малини, къпини, боровнки, цветя

И накрая една снимка, която получих и на която  се зарадвах. Ето как изглежда парче от тортата.




Ако блогът, рецептата и това, което споделям ви доставя удоволствие и ви харесват, ще се радвам да ме последвате в Instagram и страничката на блога ми във Фейсбук. Обичам да получавам обратна връзка за това което правя! 
Споделяйте и коментирайте! 
Благодаря ви от сърце!






неделя, 1 септември 2019 г.

Суров тарт с праскови и малини - Raw Peach Raspberry Тart



Честит септември! Времето следва своя ход, независимо какво искаме ние. А ние, аз- искам лято! Надявам се  септември да е слънчев, да отида до морето и да не съм с пуловер, да има много плодове...Направих този суров тарт с летни плодове и въпреки драматичния вид, вкусът е нежен и свеж.

Минавам към рецептата.

Необходими продукти:

основа

* 100 г конопени семена
* 100 г бадеми
* 30 г тахан
* 2 с.л. студена вода

крем

* 150 г кашу, накиснато за 6-8 часа
* 200 г кокосова сметана
* 100 г малини
* 150 г обелени праскови или нектарини - това е един голям плод без костилката
* 5 ягоди
* 2 ч.л. хуск
* 70 г кокосово масло, стопено в топла вода

декорация

* малини, къпини, боровинки, ягоди
* ядливи цветя
* прах от сушено цвекло

Начин на приготвяне:

1. Смелете в блендер конопените семена и бадемите. Поставете в купа и добавете тахана и водата. Обединете в тесто. Покрийте дъното и стените на форма за тарт с подвижно дъно. Поставете в хладилника

2. За крема поставете всички съставки без кокосовото масло в блендер и смелете всичко до гладка копринена текстура. Добавете накрая кокосовото масло и отново блендирайте. Разпределете в охладената форма, загладете и приберете отново в хладилника.

3. Декорирайте с плодовете и цветята. По желание поръсете с прах от цвекло, с помощта на цедка за чай. Ако имате участъци без плодове, прахът придава мек кадифен вид, който много ми харесва.

Това е! Лесна и бърза рецепта!


Красив, вкусен и слънчев септември!

Ако блогът, рецептата и това, което споделям ви доставя удоволствие и ви харесват, ще се радвам да ме последвате в Instagram и страничката на блога ми във Фейсбук. Обичам да получавам обратна връзка за това което правя и да разбирам какво ви харесва! Споделяйте и коментирайте! Благодаря ви от сърце!