И аз като всяко ( може би )дете обичах приказки. Спомням си престоите на село, когато едната или другата баба разказваха приказки за Златокоска, Котаракът в чизми, Червената шапчица, Снежанка, Косе Босе...По-късно, когато се научих да чета, жадно поглъщах книга след книга. Правихме си пикници на тревата в село, подобно на Пипи и приятелите и, разглеждахме илюстрациите и си представяхме ситуациите, описани в книгите. Разни непотребни неща приспособявахме за нуждите на игрите ни, подобно на Робинзо Крузо . Правихме сладки, като Маша, пълнихме кошничка с храна, като Червената шапчица. Когато не играехме четях. Приказки. Четях всякакви приказки, буквално потъвах в техния свят. Френски, руски, български, италиански, .... Особено впечатление ми беше направила книгата
"Индийски приказки" - препрочитала съм я многократно. Светът описан в тези приказки, непознати растения и животни, мъдреци, наречени брамини, героите , със странни, трудно произносими имена в началото, а после вече, знаех наизуст- помня ги до ден днешен, техните премеждия - всичко беше толкова вълнуващо и непознато . Продължавам да чета и да гледам филми (предимно за пътешествия), свързани с тази древна, загадъчна, различна, пълна с контрасти страна. Страна, в която навсякъде има скитащи крави и всички хора са усмихнати, гостоприемни и щастливи. Облечени в разноцветни дрехи, празнуващи живота всеки ден. Страна с многохилядни фестивали.
По-късно с любопитство и положителна нагласа съм опитвала индийска храна. Сега с удоволствие приготвям у дома различни рецепти от индийската кухня. Днес ви представям сладки, които присъстват на празничната трапеза по време на петдневния празник Дивали ( Diwali).
Дивали е един от най-популярните празници на индуизма. Дивали е празник на светлината. Празнува духовната победа на светлината над тъмнината, доброто над злото и просвещението на невежеството. Хората почистват, обновяват и украсяват домовете си и работните си места. Поставят светлини в и около домовете си, обличат си най-хубавите дрехи, подаряват си сладкиши . И както освен индуистите и други религии, празнуват Дивали , така всеки дом си има собствена рецепта за besan ladoo . Общото е, че се използва нахутено брашно, гхи , кардамон и захар. В повечето се добавят се ядки, обикновено -кашу, бадеми или шамфмъстък, стафиди. Няколко пъти съм опитвала в индийски ресторант тези сладки, имам представа какви са на вкус и исках да приготвя с по-малко количество захар. Прибавянето на захарта е в определен момент, подбран така, че при размесването да не се стопи, а леко да хрупка е важно. Това определя и по пръхкавата - крехка текстура на сладките. За да постигна този ефект и да намаля количеството захар добавих кокосови стърготини и ситно смлени , почти на брашно лешници. Може би бадемово брашно би било по-подходящо. Следващия път ще използвам бадеми.
Също така не видях рецепта с кокосова или каквато и да е друга кафява захар. Все пак реших, че вкусът няма да пострада, а и гледам да избягвам когато е възможно- бяла, рафинирана захар.
Оше когато реших да ги приготвя, реших, че освен кардамон ще използвам и розови цветчета. По тази причина реших да добавя към ароматите и този на рози. Добавих розова вода, за съжаление тя не се усеща. Сладките ухаят на гхи и карадамон.
Продукти:
* 250 г гхи или масло
* 400 г нахутено брашно
* 100 г кокосова захар
* 60 г кокосови стърготини
* 60 г накълцан суров шамфъстък
* 60 г фино смлени лешнищи
* 2 ч.л. кардамон на прах, по възможност прясно стрит или смлян
* 2-3 ч.л. розова вода
за овалване:
* 6-7 пъпки от сушени рози
* 3-4 с.л. нарязан шамфъстък
Начин на приготвяне:
Подготвяме всички продукти, които са ни необходими.
В съд с дебело дъно разтопяваме гхи или масло. Препоръчвам гхи ( избистрено, пречистено масло), по няколко причини - освен, всички полезни и хранителни качества, притежава фин аромат и нежен вкус. Добавяме постепенно нахутеното брашно като постоянно разбъркваме. Получава се мека паста, която в началото се разбърква трудно. Продължаваме постоянното разбъркване, докато нахутената паста постепенно промени цвета си към златисто кафеникаво. Постепенно сместа освен с красив златист цвят и сладък аромат, става по-лесна за разбъркване. Когато започнете да движите шпатулата лесно през сместа, а това ще стане след 10-15 минути, свалете тенджерата от огъня.
Оставете сместа да се охлади за около 5-6 минути. Добавете ядките, кокосовите стърготини и разбъркайте с вилица. След още няколко минути добавете захарта, розовата вода и кардамона на прах. Отново разбъркайте добре. Важно е захарта да се добави в най-подходящия момент за да не се стопи от топлината, а да остане леко да хрупка. Същевременно сместа не бива да е прекалено охладена, защото ще стане трошлива и трудна за оформяне на топчета.
Когато сместа е вече с температура, такава, че може да държите в ръцете си и да оформяте топчета, започнете работа. Вземайте малко количество от сместа, мачкайте, така, както като омекотявате пластилин. Колкото повече размачквате между дланта и пръстите, толкова по-пластична става сместа. С помоща на пръстите на другата ръка придайте кръгла форма с големина на орех. Оваляйте в стритите розови листенца и ситния шамфъстък. Оставете на хладно за час за да се стегнат.
Сладките има приятен аромат, пръхкави са като познатите ни масленки, същевременно и приятно хрускат, заради захарта, която не е напълно разтопена, а също и ядките.
Ако ви мързи или нямате време да оформяте топчета може да поставите сместа в квадратна или правоъгълна, предварително намазана тавичка, да загладите с шпатулата и допълнително да поръсите отгоре с нарязани ядки. След охлаждане да нарежете на малки квадратчета. Тези квадратчета се наричат магас ( Magas)
Източник
