Личи, рози и ванилия-ароматен желиран десерт - Lychee, roses and vanilla-scented jelly dessert

У дома плодовите желетата, желираните десерти, бонбонки, дори солените желирани предложения имат своето място.Особено децата, много ги обичат. Когато бяха малки им казваха вълшебни гумени стъкълца.Приличат на стъклописи... Прозрачни, пропускащи светлината, ярки цветни, ароматни и меки- наистина вълшебни. Оставят приятна, ароматна  хладина в устата.

Днешният десерт, съчетанието на продуктите и текстурата е вдъхновено от моето усещане за аромат на рози в плода на личито. Фин и едва  доловим, като на изпита утринна роса от чашка на роза. Пили ли сте? Аз- да. Като деца прекарвахме ваканциите при бабите си. Едната ми баба, която е жива, и която обича цветята имаше много рози ...и сега ги има, но аз много рядко оставам лятото да спя там...Та сутрин ставахме, преди да се е вдигнала росата, отивахме в градината и пиехме роса от розите-имаше нещо приказно в това...дали от приказките, с които ни приспиваха или защото обожавахме да приготвяме с баба сладкото от рози и ароматния сироп...Нямам спомен, защо съм го правела, но тези малки ароматни капчици бяха като едно вълшебство...Понякога и хрупвахме по някое листо-свежо, ароматно и розово. После, понякога с по една пръчица побутвахме овцете, когато дядо ги изкарваше на улицата и ги поверяваше на овчаря...Баба вече е сварила млякото, ухае на печката..., Вечерното, вече заквасено и поохладило се, е на масата, с топлите питки,  закусваме... и после с каручката в гората, по пътя минаваме през миришещи на мащерка треви, събирахме сено и на обратно  .. ..О, къде се отнесох...но това правят розите с мен....
Ако искате вижте Лимонада от рози, малини и лимон

 Личи ( Litchi chinensis) е сравнително непознат екзотичен плод, който от няколко години се появява за кратко на пазара- всъщност само в големите хранителни вериги.От информацията на щанда с плодове, разбрах, че се отглежда в Южен Китай. Вечно зелено дърво. В Китай използват и семената като болкоуспокояващо. За съжаление все още не съм намерила конкретни данни за това.
Текстурата на плода, наподобява тази на зърно грозде, обелено от ципата и с почистени семки, може би е леко по-плътно. Има тънка ципа отвън, която е суха, но се сваля лесно, особено, ако измиете плода-тогава просто се обелва.В средата има семе-средно голямо.

Свикнали сме да възприемаме цитрусовите плодове като основни носители на вит.С и въобще киселите плодове, но се оказва, че 100 гр. личи-около 5 плодчета се съдържа дневната доза от този витамин. Освен това съдържа витамини от група В- а те имат съществено значение за обмяната на мазнини, протеини и въглехидрати.
 Личи е богат на хранителни фибри, има ниско съдържание на калории.

Личи е и добър източник на минерали като калий и мед. Калият има роля за поддържане на електролитния и киселинния баланс в организма. Помага за контролиране на кръвното налягане, като по този начин предлага защита срещу инсулт и коронарни сърдечни заболявания. 

Медта е необходима за производството на червени кръвни клетки.

 Повече информация може да прочетете тук.

Както се вижда плодът е изключително полезен  и е вкусен и в прясно състояние. Голяма част ние хапнахме точно така. Но този примамлив аромат, фин и съвсем леко доловим на рози не ми даваше мира,  отделих няколко плодчета и приготвих този десерт, като се постарах термичната обработка да е съвсем кратка. Всъщност, ако не бях решила да ароматизирам личито с ванилия(дребните черни точици по плодовете на снимката по-долу) изобщо не се налага да се обработва плода термично.

Тъй като наистина много рядко можем да купим прясно личи, а непрекъснато има консервирано, подобно на ананаса, ще дам два варианта на рецептата. Вкуса не е много различен. Само финия розов аромат го няма.

При приготвянето на десерта съм се ръководила от правилото за желиране с желатин. На 500 мл течност-10 гр. желатин.Вземате съд, на който има скала с обозначения и в нея смесвате отделните течни съставки.

Продукти за варианта със захар и прясно личи:

* 10 гр. желатин

* 4-5 с.л сироп от рози-аз имам домашен

* около 400 мл вода

* 12 бр. личи- по две на порция

* 1/2 шушулка ванилия

* 50 мл вода

* 50 мл кокосово мляко

Приготвяне:

Желатинът се накисва с няколко лъжици от  студената вода. 100 мл от останалата вода се загрява до завиране. В нея се разтваря накиснатия желатин. Воже и само да стопите желатина- внимателно в микровълновата с чести разбърквания. Разбърква се докато се стопи напълно. Добавя се розовият сироп, студената вода и сместа се налива във формичките. Аз използвах силиконови, за по-лесно отделяне, а и заради формата. Може да се използват и стъклени чашки. За по-лесно отделяне може да покриете  с много фин филм от растително олио. Капват се няколко капки на кухненска хартия и се намазват стените и дъното на всяка чашка.По този начин наистина се образува фин и незабележим и неуловим при ядене на десерта филм. Отделянето при силиконовите формички е лесно. Преди обръщане на десерта, потопих всяка формичка в много гореща вода- за по-малко от минута. Може и с нож да минете по стените на съда .

За ароматизиране на личито:

В малка тенджерка, поставяте кокосовото мляко, водата, и остърганите семенца от 1/2 шушулка ванилия. Когато заври пускате плодовете-почистени от кижицата и семката. Разбърквате около 5 минути на тих огън. Оттегляте от огъня и оставате да изстинат вътре. Преди сервиране отцеждате леко и декорирате всяка порция. Течността може да използвате като добавка за шейк.

Ако обичате по-сладки десерти, може да добавите и захар. На нас ни беше достатъчно сладко и ароматно и без добавяне на захар.

Ако нямате прясно личи, може да използвате компот. Тогава изваждате плодовете .Измервате течността и добавяте до 500 мл, колкото е необходимо. Може да накиснете желатина в част от него. Процедирате, както съм описала по-горе. Плодовете, ароматизирайте, както съм описала по-горе.

Ако искате да приготвите желето без захар, дори да е веган, може да го направите, като замените сиропа от рози с есенция от рози. Да подсладите с агаве нектар и вместо желатин да използвате агар-агар. Това е желиращ продукт, който се добива от водорасли.
За първи път чух и го опитах, когато сестра ми преди 10-тина години ми донесе от UK.Дотогава приготвях "желирани" десерти за съпруга и като използвах пектин .Агарът е в пъти по-силен от желатина. С 10 гр агар агар, може да желирате 2,5л течност. При работа с него течността трябва да ври и след прибавянето му.- като при пектина. На опаковката така пишеше Стягането на десерта става с изстиването. По-бързо отколкото при желатина.

Ето къде съм използвала агар-агар:

Тарталети без печене с крем от манго и лайм

Хубавото при желирането с агара е, че течността отново може да   заври и повторно да се желира. При желатина, завирането изключва  желиране при охлаждане.Няма странични аромати.Няма странични ефекти.Полезен източник на минерали и соли за човешкия организъм. Подобен на пектинът, агарът освобождава тялото от токсините и вредните натрупвания, нормализира работата на черния дроб и помага за подобряването на обменните процеси. Освен това дава чувство за ситост.
 

Агар-агар е известен и като Е406 . Знаем вредните Е-та, и знаем, че колкото повече има отбелязани в съдържанието на една храна, толкова повече трябва да я избягваме. Дъщеря ми ходи с една табличка в портмонето си и винаги я вади, ако видим непознат продукт и искаме да го вземем. И този списък решава съдбата - в кошницата ни, или обратно на рафта. Не всички Е-та са обаче вредни. Прочетете още за Е406


 Опитайте този плод. Направете си този десерт и   се           насладете на вашите спомени с розите....

Оранжево небето, оранжево морето, .....оранжева салата - Orange sky, orange sea ..... orange salad

Днес е един прекрасен ден- студен и ветровит, но слънчев.И сивото има своето очарование, и тайнствените мъгли също, обичам и свежестта на дъжда, обичам да ходя в локвите-имам прекрасни гумени ботуши,  които се молят в гардероба за дъжд,... те си имат и красив брат, сгънато тъжен чадър, който няма търпение да разпери ръце под дъжда ...
Но смелите кокичета, ресните на лешниците, слънчевите зайчета скрити в усмивките на дряна, ароматните зюмбюли във вазата ми, жадуват за слънчева милувка. Аз също. Искам пролет! Искам птичи песни, разлистени дървета. Искам да вдъхна този безподобен парфюм на хиляди, милиони разтварящи се листчета. Искам топли ветрове, които да вкарат този аромат в разветите ми коси. Искам да чуя жуженето на пчелите, нищо, че съм алергична и животоспасяващите атрибути са неотменен аксесоар в чантата ми. Обичам пролетта- всеки ден е различен- гледката от прозореца, улицата, по която минаваме всеки ден, двора ни, стават все по-зелени, все повече хора се усмихват...

 Тези мисли и настроение ме подтикнаха да сложа малко слънце в чиниите...:)

Поздравявам ви с песничката, която вдъхнови днешната салата:

Избрах най-слънчевите плодове, които се намират в момента. Те не се отглеждат в оранжерии и за да станат сочни и сладки им трябва само слънце.

Продукти за една порция:

* 1 портокал
* 1 грепфурт
* 1 мандарина
* шепа суров шамфъстък
* 1/2 глава червен лук
* няколко листенца от филирани бадеми

За поднасяне- смес от равни части зехтин, балсамико и сока изтекъл от плодовете.*
Зехтинът може да се пропусне.

Плодовете се обелват с нож, така, че да се отстрани и бялата мека част. С остър нож се режат на тънки кръгчета.Разпределят се в чинията. Лукът се реже също на фини, полупрозрачни кръгове.Те се разделят и се разпределят върху кръгчетата от плодовете. Шамфъстъкът се начупва грубо и се поръсва на места, като акцент. Поръсва се с бадемовите листенца. За повече настроение наредих като листенца на цветя.
 Сервирайте дресинга за индивидуално овкусяване.
 Поднесете и ще получите слънчева усмивка.

Сарми от кисело зеле с праз, киноа, булгур и ориз - Stuffed sauerkraut(cabbage) leaves (SARMI ) with leeks, quinoa, bulgur and rice

Една от традиционните храни през зимата, а и в преходния  период есен-зима-пролет, за  всички българи е киселото зеле. Във всяко семейство се приготвят много ястия с него. Много популярни са както с месо-пиле, свинско, патешко, пуешко и постните- с ориз и с боб. Ястието, което ще ви представя днес, е с една все още нетрадиционна, а за някои хора, непозната съставка-киноа. В семейството ми обичаме ястия с кисело зеле и особено сарми.Приготвяла съм с  различни плънки. Откакто дъщеря ми има интерес към здравословни храни в кухненския шкаф, трайно се настаниха киноа, амарант, лимец, просо, различни брашна, семена, масла и ядки. Направих сармите с плънка от булгур, киноа и малко ориз.
На много места, може да се  прочете информация за киноата. Аз за първи път разбрах за нея преди години, търсейки безглутенови храни. Взех и опитах-просто я сварих вместо жито. Първият пакет беше приготвен по всевъзможни начини, всички, по подобие на тези с жито-приготвих ашуре, табуле, кълнове, салати, супи, просто сварена и поднесена със стафиди, мед и орехи. Допадна ни леко ореховият и вкус и разбира се полезните съставки, които нямат мирис и вкус, но знаеш, че доставяш на организма си.Съвсем накратко ще спомена някои от тях.

Киноа (Chenopodum quinoa)-Въпреки, че причисляват киноа към зърнените култури, тя е близък родственик на спанака, цвеклото и лободата.Принадлежи към семейство Щирови (Chenopodium) . Отглежда се в Перу, Боливия и Колумбия. Благодарение на превъзходните си хранителни качества, придобива все по-голяма популярност.Зърната на киноа съдържат незаменими аминокиселини и големи количества  фосфор и желязо. Сравнително големите количества на калций я правят особено подходяща за хора, които имат непоносимост към лактозата. Това, както и високото съдържание на протеини, лесната смилаемост, бързото приготвяне я правят особено ценна за веганите.

Ако трябва да се адаптира за безглутенов режим на хранене, булгурът може да се замени с просо, ориз, сварен боб или нахут. Ето и рецептата:

Продукти:
за около 40 бр сарми

* 1 средна глава кисело зеле, от която ще се използват само по-големите листа, подходящи за сарми.Останалата част накълцайте на ситно, поръсете с червен пипер, полейте със зехтин и хапнете на салата. Полезна и с високо съдържание на вит. С. 
* 1 голям стрък праз
* 100 гр булгур
* 100 гр. киноа
* 50 гр. ориз
* 100 мл. олио
* 1 ч.л. чубрица по желание
* 1 ч.л. черен пипер-прясно смлян
* 1 с.л. куркума
* 1/2 ч.л. чили по желание
* 600 мл. вода + 200 мл. за печенето

Приготвяне:

1. Празът се нарязва на ситно. В средно голяма тенджерка или тиган с дебело или незалепващо дъно се слага олиото и когато се загрее се слага нарязания праз. Бърка се докато се задуши, добавят се булгурът и оризът. Сместа се разбърква няколко пъти. Поръсва се чилито, черния пипер, куркумата. Отново всичко се обърква.Сипва се водата и когато заври, се добавя киноата. Тенджерата се захлюпва и се оставя да къкри на тих огън 15 минути. Изключва се и се оставя на котлона, докато цялата течност се поеме от зърната.

 2. През това време, се подготвят листата от зеле. Подбират се около 40 листа с еднаква големина. Отстранява се средната дебела част на листото. Аз разделях всеки лист на две, защото обичам по-малки сармички. Ако плънката ви се струва твърде пръхкава може да поръсите 1 с.л. овесено брашно. При по-нататъшното готвене то ще "залепи" зрънцата. Аз не съм използвала.Знам , че много хора слагат яйце и в лозовите и в зелевите сарми за спойка.Този съвет е евентуално за тях.

 3. Когато плънката е готова, се поръсва  с чубрица, обърква се. Всеки лист се разстила на твърда повърхност и в началото му се сипват 2 чаени лъжици плънка. Завиването започва като завиване на руло.После прибирате страничните части, все едно се оформя пакет и продължавате с оформянето на рулото.Сармите се нареждат плътно една до друга в глинен гювеч или керамична тава. Налива се чаша вода, поръсва се отгоре с лъжица малко олио и се поставят във фурната да се готвят  при около 180 С около 2 часа под похлупак.Преди да извадите от фурната махнете капака и запечете за 5-10 минути.

 Сармите могат и да се сварят, но във  фурната придобиват по-различен, по-добър  вкус.

Лавандулено медени маслени бисквити - Lavender-Honey Shortbread Cookies

 

Какво празнуваме днес?

Св. Валентин?  - Не, не, не, той е католически, а ние православни! - Колко сме различни!!! А сме християни...и хора...влюбени, обичащи....

 Рози, розово, червено, една, дузина,..." милион алых роз". Сърца, розови, червени, сладки, плюшени, златни, с камъни... - Днес безумно скъпи! - И не само днес . А и увяхват! Не обичаме розово, нямаме време, любовта не е един ден, червеното е много енергичен цвят, не отива на възрастта, на диета сме.... Цветята са скъпи, за този на когото са подарени, независимо, дали са набрани край пътя или купени от пазара и дали са стрък или фрапиращ букет...умиляваме се на момиченце, облечено в розови дрешки...винаги има време за топла усмивка  и мила дума...любовта не е един ден-абсолютно, но е добре да си го спомняме всеки ден....дали да не сложа днес червените ръкавици...отиват на червения ми портфейл, мда и на шала.... е, това е салата, как да устоя на този бонбон, а тя/той май ме харесва и така...:)

Св. Трифон Зарезан? - Св.Трифон Отрезан! :)

Миналата година потърсих информация за двамата, противопоставяни, разделящи нашето общество светци.Интересни факти открих. Ако ви е любопитно вижте, а там ви очакват едни вкусни пастички.

Не пия алкохол, но съм голям любител на виното. Някакво много специално усещане има да седнеш на масата и до теб да има чаша с ароматно червено вино, да отпиеш и да усетиш слънцето, което е огрявало гроздето, полето, с ароматни билки, в теб да се разлее приятна толина, правеща движенията меки ...Ех, аз най-често, забравям да отпия, но ми харесва да си го гледам. А и си правим сами виното. Купуваме гроздето от избрани места, и започва магията, която продължава до момента, в който виното започне да ти разказва своята приказка.  Това не е увод към сладкиш с вино.Хе-хе, като че ли само сладкиши може да се правят с вино, но общо взето най-често сладкиши в главата ми...Ако искате сладкиш с вино - имам- за един много вкусен крем. Легендата за прочутия крем е също свързана с любовта. Погледнете Гроздова торта с крем забайон.Дори само крема да си приготвите, ще бъдете очаровани.

credit

Вече знаете, че обичам аромата на лавандула, направо съм обсебена, въобще от ароматите, от цветовете. Всеки аромат и цвят , носи определено насторение, а лавандулата винаги ме кара да се чувствам уютно, отнася ме за миг в Прованс, сред лилави, ароматни полета, шумящи от вятъра ниви, покрай нагрети от слънцето каменни къщи, с провесени ароматни билки, зрели смокини, дъхав хляб, безумно вкусен с грозде, орехи и сирене. Просто и вкусно. Усещаш красотата, слънцето.Опиянява те живота, чувстваш се щастлив и искаш да споделиш това чувство....



credit


credit
 

Сега да не помислите, че ям лавандулови сапуни и пия лавандулов спирт. Не. Просто готвя с лавандула.Много ми се иска да опитате тези бисквитки и вие да усетите това, което описах по-горе.



credit

Доста неща съм правила с лавандула, но пък колко още не съм...! Имам кремчета, кекс, ръжено-пшенични бисквитки. Реших да опитам маслени бискити, бях провокирана от бисквитите на Дени.Нейните варианти са страхотни, но аз направих лимонови, които обаче от окусване свършиха твърде бързо. След като направих тях по оригиналната рецепта, реших да пробвам да променя рецептата. Намалих захарта, но пък сложих мед. И! Лавандула! Получиха се страхотни, пръхкави, топящи се в устата, ароматни бисквитки...Естествено повторих рецептата, да не е случайно станала първия път. И днес ще подаря на приятелите си  от тези бисквитки.

Продукти:

* 160 гр брашно
* 100 гр масло, стояло няколко часа на стайна температура
*  3-4 с.л.захар
* 2 с.л. мед
* щипка сол
* щипка бакпулвер
* 2 с.л. изсушени лавандулови цветчета
* 40 гр оризово брашно или царевично нишесте 

Приготвяне:

1.Пресейте брашното, нишестето или оризовото брашно и бакпулвера. 
2. Поставете захарта, солта и лавандулените цветчета в блендера. Пулсирайте няколко пъти. Целта е да останат  и цели цветчета. Разтрийте малко с пръсти захарта.О, какъв аромат се носи...Прованс, ...лилави полета....там сте, в една от онези каменни къщи...и семейството ви скоро ще се прибере...

 
Източник 

 

 Източник

3. В купа сложете  маслото, добавете ароматната захар и разбийте 1-2 минути. Добавете меда и отново разбийте. Сипете брашнената смес и разбийте внимателно, колкото да се образуват трохи. Съберете бързичко с ръце на топка. Оформете цилиндър. Завийте със стреч фолио и поставете в хладилника за няколко часа. Може и на другия ден. 
4. Загрейте фурната на 165-170 С.
5. Нарежете тестото на филийки по около 6 мм. Наредете в тавата и опечете за около 10-най-много -15 минути. Когато краищата на бисквитките леко порозовеят, бисквитите са готови. Ако искате поръсете с фина захар. Оставете в тавата 5 минути и после охладете на решетка. Аз, тъй като обичам формата на сърчица от всяко кръгче с формичка изрязах сърчице. Остатъка събрах и леко разточих и отново с формичката и така, докато тестото свърши.
 

6. Отгоре поръсих с лилава, ароматизирана захар. Оцветяването е лесно. В торбичка, сипах захар, сложих лавандулови цветчета, капнах една дебела капка лилава боя и започнах да размесвам и стривам захарта през торбичката, докато се получи равномерен цвят.





                                                            И така честит  празник! Няма значение в кой клуб сте.
                                                  Аз празнувам  днес  празникът на Любовта към Виното!  Всеки ден е празник на любовта , редно е един ден да празнуваме виното! :)

И да не забравите предпазните средства!....чадърите, както каза Емил Чолаков.

Весели, цветни, празнични еклери - Cheerful, colorful, festive éclairs

Еклерите сами по себе си, са си празник.Хрупкави от вън, с вкусен, кадифен крем и вкусна карамелена или шоколадова поливка. Преди години имахме една Виенска сладкарница, в която сервираха еклерите полети с ванилов сос. Бяха прекрасни....
 Правенето им не е сложно, но наистина се изисква малко повече време- за тестото, за крема...Но ако искате да хапнете истински еклери си струва да приготвите у дома. Хубавото при тях е, че черупките могат да се направят предварително, сладкарския крем също.Аз не бях правила отдавна, и когато видях последния брой на Good Food, реших веднага да направя, като се възползвах от идеята за по-различна глазура. Ако някой все още не е надзъртал в списанието им, горещо препоръчвам да го направи веднага. Ще намерите много идеи за вкусни и красиви ястия, за всякакъв тип хранене и повод.Голямо вдъхновение са!

Еклерите са по рецепта на Good Food, а кремът е този, който обикновено правя.  Друго негово приложение може да видите в Мини тарталети със сладкарски крем

 Тяхната декорация беше в пастелни нежни цветове, аз избрах ярки наситени.

Продукти:

* 100 гр.масло
* 150 мл.мляко
* 150 мл. вода
* 200 г. пресято брашно
* 4 големи яйца
* щипка сол

Приготвяне:

1.Водата, солта и млякото се загряват до кипване, Добавя се маслото и се изчаква да се стопи- за целта е по-добре да го нарежете на парченца.Изсипва се цялото брашно при непрекъснато бъркане.Съдът се оттегля от огъня и с дървена лъжица се бърка енергично. Бъркането е в една посока, докато тестото се превърне в еднородна тестена топка. През това време тестото се охлажда.
2. Когато стигне температурата на ръката се прибавят едно по едно яйцата, при непрекъснато енергично разбъркване. Следващото яйце се прибавя едва, когато първото е напълно поето от тестото.
3.Загрейте фурната на 200 С или 180 С с обдухване.Подгответе две тави, като покриете с хартия за печене.
4. Поставете тестото в пош с объл накрайник-1,5-2 см или в торбичка, на която сте отрязали отвор в единия ъгъл. Моят накрайник е 1,5 см, стори ми се тънък и затова при шприцоването задържах изтеглянето на поша, докато шприцованата линия не достигне желаната ширина. Шприцовайте ленти, дълги 8-10 см, на разстояние поне 2 см една от друга. Печете около 10 минути на 200 градуса, а поосле, без да отваряте фурната на 160-170 С още 10 до 15 минути. Еклерите се надуват първите 10 минути и са готови, когато придобият приятна златиста коричка.
5. Аз ги пълня като отрязвам капачето- така побирам повече крем. Ако искате се възползвайте от съвета на списанието-брой 80
 

 За сладкарски крем :
   *  1 чаша млечна сметана-200 мл
   *  1 чаша прясно пълномаслено мляко- 200 мл
   *  ½ чаша захар на пясък около 50-70 гр
   * шипка сол
   * 5 яйчни жълтъци
   * 3 супени лъжици царевично нишесте
   *  125 гр студено масло нарязано на кубчета
   * 1 с.л. екстракт от ванилия или семенцата от една шушулка

 Приготвяне: 

1. В тенджерка сипете млякото и сметаната, както и половината захар. Загрейте на слаб огън  и бъркайте от време на време колкото да се стопи захарта. За предпочитане е тенджерата да е с дебело дъно или незалепващо покритие.Ако за първи път правите този крем, и съдът, в който ще го приготвяте не е с дебело дъно, по-добре е да го направите на водна баня.Въпреки, че  сгъстяващия елемент е нишестето, все пак внимавайте.

2. Междувременно,разбийте жълтъцине с останалата захар,  докато се получи пухкав бледожълт крем. Добавете царевичното нишесте, разбийте докато се смесят добре.

3.  През това време млечната смес е закъкрила. Към яйчната смес на тънка струя при непрекъснато разбиване добавете от горещата млечна смес-не повече от половината.Тази получена, темперирана смес изсипете обратно в тенджерата с млякото и непрекъснато разбърквайте със силиконова шпатула или дървена лъжица. Бъркането и къкренето продължават докато се получат балончета и сместта се сгъсти и стане гладка и лъскава.-Както при пудинга. Свалете от котлона и добавете ванилията и маслото. Разбърквайте докато маслото се стопи. Поставете свежо фолио, за да не хване коричка и оставете за няколко часа в хладилника.Когато вадите крема и отстранявате фолиото, внимавате да не падне кондензиралата пара в крема. За да не се случи това,  фолиото може да се сложи директно на повърхността на крема.

За украсата:

* около 500 гр пресята пудра захар
* различни сладкарски бои, аз използвах течни на  Wilton и Ameri Color
* малко фондан
* захарни бонбонки
* желирани бонбонки
* захарни перлички
* портокалов  ликьор
* ягодов ликьор
* ликьор касис

Първо подготвих украсата- фондановите цветчета, нарязах желираните бонбонки. 
Напълних еклерите с крем.
Разпределих захарта в купички и започнах да добавям съответния цвят боя и  съответстващ вкус ликьор. Наложи се и малко вода. Добавянето на водата става на капки и след енергично разбъркване. Глазурата трябва да е по скоро плътна, отколкото рядка.
С помоща на лъжичка намазвах всеки еклер и веднага добавях декорацията. От време на време се разбъркват глазурите, защото от въздуха започват да засъхват. По същата причина, ако поръсвате с нещо отгоре, го правете веднага след намазването, за да не се начупи глазурата. Ако се наложи да прекъснете работа, покрийте чашите или купичките с  влажна салфетка.

Ако обичате еклерите хрупкави, сервирайте веднага след като глазурата засъхне. Ако ги обичате меки е добре да престоят няколко часа.

Да ви е сладко!