Тарталети без печене с крем от манго и лайм

У дома плодовите желетата, желираните десерти, бонбонки, дори солените желирани предложения имат своето място.Особено децата, много ги обичат. Когато бяха малки им казваха вълшебни гумени стъкълца.Приличат на стъклописи... Прозрачни, пропускащи светлината, ярки цветни, ароматни и меки- наистина вълшебни. Оставят приятна, ароматна  хладина в устата.

Днешният десерт, съчетанието на продуктите и текстурата е вдъхновено от моето усещане за аромат на рози в плода на личито. Фин и едва  доловим, като на изпита утринна роса от чашка на роза. Пили ли сте? Аз- да. Като деца прекарвахме ваканциите при бабите си. Едната ми баба, която е жива, и която обича цветята имаше много рози ...и сега ги има, но аз много рядко оставам лятото да спя там...Та сутрин ставахме, преди да се е вдигнала росата, отивахме в градината и пиехме роса от розите-имаше нещо приказно в това...дали от приказките, с които ни приспиваха или защото обожавахме да приготвяме с баба сладкото от рози и ароматния сироп...Нямам спомен, защо съм го правела, но тези малки ароматни капчици бяха като едно вълшебство...Понякога и хрупвахме по някое листо-свежо, ароматно и розово. После, понякога с по една пръчица побутвахме овцете, когато дядо ги изкарваше на улицата и ги поверяваше на овчаря...Баба вече е сварила млякото, ухае на печката..., Вечерното, вече заквасено и поохладило се, е на масата, с топлите питки,  закусваме... и после с каручката в гората, по пътя минаваме през миришещи на мащерка треви, събирахме сено и на обратно  .. ..О, къде се отнесох...но това правят розите с мен....
Ако искате вижте Лимонада от рози, малини и лимон

 Личи ( Litchi chinensis) е сравнително непознат екзотичен плод, който от няколко години се появява за кратко на пазара- всъщност само в големите хранителни вериги.От информацията на щанда с плодове, разбрах, че се отглежда в Южен Китай. Вечно зелено дърво. В Китай използват и семената като болкоуспокояващо. За съжаление все още не съм намерила конкретни данни за това.
Текстурата на плода, наподобява тази на зърно грозде, обелено от ципата и с почистени семки, може би е леко по-плътно. Има тънка ципа отвън, която е суха, но се сваля лесно, особено, ако измиете плода-тогава просто се обелва.В средата има семе-средно голямо.

Свикнали сме да възприемаме цитрусовите плодове като основни носители на вит.С и въобще киселите плодове, но се оказва, че 100 гр. личи-около 5 плодчета се съдържа дневната доза от този витамин. Освен това съдържа витамини от група В- а те имат съществено значение за обмяната на мазнини, протеини и въглехидрати.
 Личи е богат на хранителни фибри, има ниско съдържание на калории.

Личи е и добър източник на минерали като калий и мед. Калият има роля за поддържане на електролитния и киселинния баланс в организма. Помага за контролиране на кръвното налягане, като по този начин предлага защита срещу инсулт и коронарни сърдечни заболявания. 

Медта е необходима за производството на червени кръвни клетки.

 Повече информация може да прочетете тук.

Както се вижда плодът е изключително полезен  и е вкусен и в прясно състояние. Голяма част ние хапнахме точно така. Но този примамлив аромат, фин и съвсем леко доловим на рози не ми даваше мира,  отделих няколко плодчета и приготвих този десерт, като се постарах термичната обработка да е съвсем кратка. Всъщност, ако не бях решила да ароматизирам личито с ванилия(дребните черни точици по плодовете на снимката по-долу) изобщо не се налага да се обработва плода термично.

Тъй като наистина много рядко можем да купим прясно личи, а непрекъснато има консервирано, подобно на ананаса, ще дам два варианта на рецептата. Вкуса не е много различен. Само финия розов аромат го няма.

При приготвянето на десерта съм се ръководила от правилото за желиране с желатин. На 500 мл течност-10 гр. желатин.Вземате съд, на който има скала с обозначения и в нея смесвате отделните течни съставки.

Продукти за варианта със захар и прясно личи:

* 10 гр. желатин

* 4-5 с.л сироп от рози-аз имам домашен

* около 400 мл вода

* 12 бр. личи- по две на порция

* 1/2 шушулка ванилия

* 50 мл вода

* 50 мл кокосово мляко

Приготвяне:

Желатинът се накисва с няколко лъжици от  студената вода. 100 мл от останалата вода се загрява до завиране. В нея се разтваря накиснатия желатин. Воже и само да стопите желатина- внимателно в микровълновата с чести разбърквания. Разбърква се докато се стопи напълно. Добавя се розовият сироп, студената вода и сместа се налива във формичките. Аз използвах силиконови, за по-лесно отделяне, а и заради формата. Може да се използват и стъклени чашки. За по-лесно отделяне може да покриете  с много фин филм от растително олио. Капват се няколко капки на кухненска хартия и се намазват стените и дъното на всяка чашка.По този начин наистина се образува фин и незабележим и неуловим при ядене на десерта филм. Отделянето при силиконовите формички е лесно. Преди обръщане на десерта, потопих всяка формичка в много гореща вода- за по-малко от минута. Може и с нож да минете по стените на съда .

За ароматизиране на личито:

В малка тенджерка, поставяте кокосовото мляко, водата, и остърганите семенца от 1/2 шушулка ванилия. Когато заври пускате плодовете-почистени от кижицата и семката. Разбърквате около 5 минути на тих огън. Оттегляте от огъня и оставате да изстинат вътре. Преди сервиране отцеждате леко и декорирате всяка порция. Течността може да използвате като добавка за шейк.

Ако обичате по-сладки десерти, може да добавите и захар. На нас ни беше достатъчно сладко и ароматно и без добавяне на захар.

Ако нямате прясно личи, може да използвате компот. Тогава изваждате плодовете .Измервате течността и добавяте до 500 мл, колкото е необходимо. Може да накиснете желатина в част от него. Процедирате, както съм описала по-горе. Плодовете, ароматизирайте, както съм описала по-горе.

Ако искате да приготвите желето без захар, дори да е веган, може да го направите, като замените сиропа от рози с есенция от рози. Да подсладите с агаве нектар и вместо желатин да използвате агар-агар. Това е желиращ продукт, който се добива от водорасли.
За първи път чух и го опитах, когато сестра ми преди 10-тина години ми донесе от UK.Дотогава приготвях "желирани" десерти за съпруга и като използвах пектин .Агарът е в пъти по-силен от желатина. С 10 гр агар агар, може да желирате 2,5л течност. При работа с него течността трябва да ври и след прибавянето му.- като при пектина. На опаковката така пишеше Стягането на десерта става с изстиването. По-бързо отколкото при желатина.

Ето къде съм използвала агар-агар:

Тарталети без печене с крем от манго и лайм

Хубавото при желирането с агара е, че течността отново може да   заври и повторно да се желира. При желатина, завирането изключва  желиране при охлаждане.Няма странични аромати.Няма странични ефекти.Полезен източник на минерали и соли за човешкия организъм. Подобен на пектинът, агарът освобождава тялото от токсините и вредните натрупвания, нормализира работата на черния дроб и помага за подобряването на обменните процеси. Освен това дава чувство за ситост.
 

Агар-агар е известен и като Е406 . Знаем вредните Е-та, и знаем, че колкото повече има отбелязани в съдържанието на една храна, толкова повече трябва да я избягваме. Дъщеря ми ходи с една табличка в портмонето си и винаги я вади, ако видим непознат продукт и искаме да го вземем. И този списък решава съдбата - в кошницата ни, или обратно на рафта. Не всички Е-та са обаче вредни. Прочетете още за Е406


 Опитайте този плод. Направете си този десерт и   се           насладете на вашите спомени с розите....