Салата от цвекло, глухарче, нар и хризантема - Beet salad with dandelion, chrysanthemum and pomegranate

Днес имах един невероятно свеж, хрупкав ден! Докато пътувах към село имах усещането, че е пролет. Времето беше топло,след приятния ободряващ ситен дъжд. Зелените пшенични ниви радваха очите ми и ако не шофирах, дълго щях да ги гледам хипнотично. Дори оголените дървета си бяха на мястото-като че ли още неразлистени.

В двора обаче навсякъде се виждаха стъпките на есента. Някъде вървяла шумно, с всичките си ветрове....

 Някъде стъпвала леко и напръсти....

И въпреки шетливостта на есента и други като мен се решили, че е пролет...Една теменужка....Толкова й се зарадвах,... скрита под едно листо...

Слънцето беше изгряло и само меката и влажна шума напомняха за лекия дъжд. И тези неотронени капчици:

 След като мина по пътеките и погледна дали ябълката е отронила последните, най-високи, и най-вкусни ябълки....Ах, няма по-вкусни ябълки от тези. Сладко-кисели, сочни, ароматни,....Когато отхапеш тази ябълка, устата ти се пълни със сок, който е толкова искрящ и вкусен, усещаш силата и уникалността на природата и нейната красота...
Може би със същата такава ябълка е била подмамена Снежанка... Или може би автора е вкусвал такава ябълка и се е вдъхновил да напише приказката, с която са отраснали толкова деца....

                                    Минавам покрай медения дъх на хризантемите...

                              .....После тичам  при мащерката и лавандулата.

                        Намирам едно цвекло, избягало при вербените...

Набрах си свежи глухарчета, пръснати из цялата градина....

И вече нямах търпение да си приготвя вкусна, хрупкава салата с тези свежи зеленчуци

Прекрасно сочно червено цвекло, свежи, окъпани от дъжда, крехки листа от глухарчета, поръсени с кисело-тръпчиви рубинчета нар и ......(Не зная как да опиша аромата и вкуса на  хризантемите-миришат на есенен мед като цяло, но този аромат е в тичинките, а листата имат един много свеж леко горчив мирис....) ....ще го нарека свеж хризантемов аромат.

Ако не сте опитвали като деца, опитайте сега, но хризантемата трябва да е расла в двор, не трябва да е третирана.

 Тези помпонести хризантеми ми напомнят за зимите при баба ми. Те са й любимите. Тя ги прибираше в големи саксии, преди сланите. Стояха в един салон, през който притичвахме от кухнята към горната част на къщата, където бяха спалните... Те стояха до прозореца, наредени в цялата си прелест. Навън се сипеше  сняг, а те се кипреха и уханието им се преплиташе, с това на дюлите на бюфета. Ние си отскубвахме по някое листо и тичахме из стаите....

А сега след дългата и свежа разходка, ето я и свежата салата:

 

Количествата са ориентировъчни и на вкус.

* 1 средна глава цвекло
* 1 -2 връзки свежи листа от глухарчета
* млади листа от цвекло
*  зрънцата от 1/2 голям нар
* шепа листенца от хризантема
* оцет или лимонов сок
* малко сок от нар, отделен при отварянето на нара
* шепа орехи
* олио от гроздови семки

В тази салата наистина аромата на зехтина идва в повече.

 

Приготвяне:

Цвеклото се настъргва. Смесва се с с листата от глухарче. Подправя се с лимоновия сок или оцета, олиото и сока от нар. Разбърква се и се разпределя в чиниите. Поръсва се с червените рубинчета нар, деликатните листа от хризантема и малко орехи.Сложете останалите зрънца нар в купичка, както и допълнително количество орехи.

Това е!

Насладете се на тази невероятна свежа, есенна салата от градината!

 

Медено-карамелени таралежи - Honey-Caramel Hedgehog

Преди години, беше ранна есен, вечерите бяха още топли и децата продължаваха да се събират в парка и да бъбрят до късно.Една такава вечер, Вики се прибра с един таралеж. Бил се "загубил" в парка..., не знаел  къде да отиде.... Незнайно как в ръцете му се озовал един кашон, той го застлал с листа, поставил загубения таралеж в новопостроената къща и го донесе у дома. Знам това-онова за гледането на кучета и котки, но за таралежите нищо.Решихме, че ще е по-спокоен под звездите. Сложихме му трева, парче ябълка, круша, за всеки случай и сушена трева-бях си събрала и изсушила за правенето на основа за венци, малко вода-изворна, да не го отблъсне миризмата на хлор....След като се погрижихме, според нас подобаващо за нашия VIP гостенин от гората, легнахме. На сутринта, естествено първото нещо, което погледнах, като най-ранобудна бе таралежа. Него го нямаше в картонената му "стая". Беше се свил в една от саксиите ми, под градинския чай и сладко си спеше. Огледах дали му е харесала гощавката....Беше хапнал ябълка. Целия ден той спа. Привечер се събуди, а ние междувременно бяхме прочели, че всъщност той ловува нощем- насекоми, жаби и дори змии. Не можехме да му осигурим такава диета. Стана ясно, че вечерта не се е изгубил, а вероятно е тръгнал за да вечеря. Когато съвсем се смрачи го отнесохме близо до езерото в парка-там е пълно с насекоми и жаби.
Интересно е, че ни позволи да го милваме, без да се свие на топка. А те се свиват на топка, когато се чувстват застрашени.

 Припомних си тази история, виждайки в парка едно таралежче, което прекосяваше тясна алея. Дали беше нашия познайник не знам, но реших да направя тези малки таралежчета и да изненадам децата с тях.

 Имах останали меденки от тестото за тази торта. Натроших ги, после смлях в блендера на по-фини трохи. Смесих с дулче де лече и малко масло. Оформих топчета, а след това таралежчета.

Потопих в шоколад и после в шоколадови пръчици.И нали е есен, а те скиторят под дърветата и листата...направих няколко марципанови листенца.

Пропорциите, вида на бисквитите, спояващата съставка могат да бъдат каквито имате у дома или според вашите предпочитания.
Могат да се използват натрошени бишкоти или маслени бисквити, изрезки от блатове за торти. За спойващ елемент може да се използват масло, сметана, шоколад, сладкарски крем...
След като омесите сместта, оформете топчетата, а после муцунките. Готовите таралежи поставете във фризера за 15-20 минути. През това време стопете шоколад на водна баня. Изсипете поръските в отделни купички. Готовите, охладени таралежи забодете откъм плоската страна на клечка за зъби или с 3 пръста хванете за муцунката и потопете в разтопения шоколад. Потопете веднага в купичката с поръска и поставете на хартия за печене до окончателното втвърдяване.
За поръска освен шоколадови пръчици може да ползвате смлени орехи или лешници, бадемови иглички или просто настърган шоколад.
Разтопеният шоколад е най-добре да стои в съда с гореща вода.

 А докато правите тези малки сладки таралежчета и не готвите изненада за малките си дечица, може да им разкажете за начина на живот на тези бозайници.А те много ще се радват, ако ви помогнат с правенето на топчетата например.

Имам една поетична, виртуална приятелка, която ако ви сготви вероятно ще си оближете пръстите, но ако ви разкаже нещо, както тя го умее, може да забравите дори, че сте гладни. Ще стопли душите ви, дори и да ви разплаче.Марта е от тези хора, които познават думите и карат човек да почувства значението им. Странно име е избрала за блога си-Драскотини. Ще рече човек драскулки някакви на листи хартия...Прочитайки нещо от нея обаче, тези нейни драскотини остават следи в сърцата и умовете.От някои драскотини боли като след проправяне на път в непрогледен храсталак или падане от колело по нанадолнище....
  Преди години е написала една много, много мила приказка, която искам да споделя с вас. Надявам се да ви докосне и да я разкажете на децата си. Наближава Коледа, наближава приказното време.....Хубаво е да напълним торбата с приказки.

Ето я и приказката за  Едно нежно таралежче

 Живеело някъде, вчера, днес или утре, едно малко таралежче, Едно необикновено, забележително различно таралежче  - съвсем бяло. Ще попитате сега - като има бели врани и лястовици и бели таралежи ли трябва да има?  Не знам, но такoва се появило на белия свят - бяло като сняг. Te всички таралежчета се появяват светлички и безбодли, но с времето потъмняват и иглици им поникват. А на нашето ежче - не! Не потъмняло, не се променило. Останало си чисто бяло и обличко, като една снежна топчица с кръгли очета и източена муцунка, с копче на върха. Освен, че си останало чисто бяло, и бодлите му били меки. Какви ти бодли?! Безброй нежни израстъчета, и те бели. И не му стигало това, ами и светело.  Щом се спуснел мракът, около малкото ежче се появявало нежно сияние.  Да, наистина. Майка му първа открила това нетаралежо свойство една вечер и почти припаднала от ужас. Малко по-късно практичният и таралежи ум я подсетил, че може да се превърне в предимство този недостатък на таралежчето и тя го използвала - като нощна лампа. На меката светлина, струяща от него, гладела и кърпела ризите на баща му, а повярвайте, те много често се нуждаели от зашиване. Когато заспивало таралежчето то не спирало да свети,  цветовете на светлинките започвали да се променят, да преливат и по стените на малката къщичка заигравали всякакви цветни петънца.  Красива гледка. Омагьосваща! Близките му обаче не били във възторг от тази тиха нощна илюминация и го карали да се завива през глава, дори и през лятото. Горкият светещ безбодливко!
 Минало време. Таралежчето трябвало да тръгва на училище - излишно е да ви казвам, че не му се ходело. Толкова се отличавал от съучениците си, набивал им се и в очи, и в бодли. Безнадеждна и беззащитна работа! Съвсем самичък се замъквал сутрин към училище - сега е мястото да добавя, че освен, че бил бял, безбодлив и светел нощем като странна голяма светулка, той се оказал и прекалено възпитан и добричък. Много нежен таралеж. Ама ужасно...Непоносимо просто. Става сутрин, след като цяла нощ е спал, завит през глава и почва -

 "Добро утро, майче! Добро утро, татко! Добро утро, братче! Добро утро, сестриче! Добро утро, ден! Добро утро, калинке на пътечката ми!..." И така до безкрай. Затова и много често закъснявал за училище, с което си навличал неприятности с учителя и си спечелвал подигравки от съучениците си.

  Всички дни били еднакво бодливи за него  до деня, в който задържали след часовете таралежчетата в училище, защото изобщо не слушали учителя. Боцкали се, бягали тромавичко из стаята и дори били внесли няколко шишарки, които си позволили да ритат. В класната стая! Безобразие и таралежовщина! Нашето бяло, нежно таралежче с нищо не било допринесло за шума и безпорядъка в стаята, но учителите имат този вреден навик да наказват всички, за назидание (да те накажат за назидание означава, че ще си го отнесеш, дори да не си участвал в някакво безобразие, с цел никога да не ти мине през ум да участваш в такива веселия и занапред. Старите таралежи му казват - "За да си натискаш бодлите и в бъдеще." ). Това се случило в късна есен, таралежчетата стояли мирно, като наказани - каквито и били - по чиновете и много се уморили. За първи път изгаряли от нетърпение да се приберат по домовете си. Да вечерят гъби или ябълки, а за десерт да получат от много модерните нови храни от резенчета сушени плодове с добавени стърготини от лешникови и бадемови ядки. Освободили таралежчетата на смрачаване и те се запътили бавничко към къщи. Бодливковците могат и да бягат, но дори като бягат, не се движат особено бързо. А тези били и много уморени и станало така, че замръкнали по пътя. Замръкнали и се объркали. Объркали се и се разхленчили. Разхленчили се и някои даже се разхлипали с глас. Толкова било страшно в гората нощем, а те - само едни малки бодливи топчици, сам-самички. Тогава, досещате се вече, нежното таралежче било започнало да струи тихичко. Светлинката, която извирала от него ставала все по-силна, все по-ясно почнали да се различават дърветата и храстите наоколо, и скупчените, разплакани ежковци. Показала се и пътеката, която така подло ги изоставила и се скрила в тъмнината. Не и се излизало много от скришното тъмно, но нямало къде да бяга. Лошава била пътеката дето изгубила таралежчетата, но нямало мърдане. "Здравей, пътечке, - не пропуснало да я поздрави таралежчето - добре, че се показа, сега бъди така добричка и ни заведи по домовете!". И тръгнали ежчетата по пътечката, и се прибрали по живо, по здраво и никое не пострадало, защото най-напред вървяло нашето светещо ежче като един клатушкащ се фенер и показвало всяка трапчинка и камъче по дългото тясно тяло на намръщената пътечка. Като се намръщи една пътечка и цялата става в разни гънки, трапчета и други неравности, но таралежчетата преодолели всички тези препънки леко и дори, преди да се приберат по домовете, успели да изпеят песничката на таралежчетата - ей, така, не за кураж:

"Тарльовци сме много смели,

 таралежи без предели

 и бодлите ни безброй,

 пазят ни в студ и зной,

 ако искаш да си свеж,

трябва да си... таралеж."

  Такава една песничка имали, а нашето беличкото отпред припявало последните редове така:

   

"...ако искаш да си свеж,

трябва да си нежен еж."

06.2006 г

Топла есенна салата с карфиол Романо, тиква, цвекло и бадеми - Warm Autumn Romano Cauliflower Salad with Pumpkin, Beets and Amonds-vegan

Вкъщи обичаме карфиол и броколи и брюкселско зеле и аспержи и зеле.Приготвяме ги по всевъзможни начини, а когато попаднем на току що откъснати броколи и карфиол, похапваме дори и сурови. Преди години дори бях засяла и събрала реколта от брюкселско зеле. По нашите пазари почти не се среща прясно, а там където предлагат то е откъснато от стъблото, а така започва да вехне бързо.Виждала съм по пазари извън България да се продава стъблото с всички малки зелчици по него.Но днес ще споделя каква салата направих с карфиол Романо, какъвто си купувам за първи път.

 Очарована съм от невероятния природен  геометричен дизайн на този карфиол.

Разбира се виждала съм го на снимки, както и лилав карфиол и жълт, които никога не съм  опитвала, а ми се виждат толкова красиви и ако се сдобия със семена, непременно ще си засадя.

Не е ли прекрасен? Толкова сложни, напълно еднакви, в различни размери малки розички...И какъв цвят!....И колко сила, и енергия за нас носи в себе си този красив зеленчук!....


 

 Толкова много ме вдъхнови този съвършен карфиол, че докато се усетя направих специална салфетка, на която да го снимам, и която постлах, когато сервирах салатата на дъщеря ми.

 

Тя беше очарована и възхитена! А доброто настроение, което създаваме на близките си е неоценимо, както и нашето, предизвикано от техните емоции!

Ето и салатата, която направих.


Продукти:

* 1 чаша накисната, сварена египетска пшеница*
*  1 средна глава карфиол Романо, накъсана на малки розички  
*  1/2 средна глава бял карфиол , накъсана на малки розички 
* 3-4 с.л. студено пресован зехтин
* 3-4 с.л. слънчогледово олио
* 1 с.л. хималайска сол
* 1 ч.л.  прясно смлян черен пипер
* 1 голяма глава лук
* 2 с.л. синап
* 1 с.л. кимион на зърна
* 1 ч.л. мадсраско къри
* 1/2 тиква цигулка, печена без захар и вода  
* 1 глава цвекло сварена предварително   
* 1/2 ч.л. чили 
*  сок от 1 лимон 
* шепа магданозени листа  
*  сока на един лимон
* шепа сурови бадеми  
* шепа фино настъргани или смлени на брашно бразилски орехи

 И вие, ако желаете може да си направите такива салфетки за хранене. Аз използвах парче плат за бродерии, но може да се използва дори хартия- най-обикновена, за опаковане. Може и друг памучен или ленен плат.Аз използвах хранителни бои за оцветяване на фондан-гелови.Разтваря се гела-боя в малко вода, няколко капки. Една по-голяма розичка от карфиол се разполовява и с четка се нанася боята. Правите щампи, където пожелаете. Същото се повтаря и с по-малка розичка. Аз оцветих в два цвята.Единият е любимото зелено, а другият е резултат от бленувания пурпурен карфиол.:). Оставете да изсъхнат. Не е необходимо да фиксирате с гладене или по друг начин.Докато се свари цвеклото рисуваната ми салфетка изсъхна.

Продуктите изглеждат много, но повечето от тях са подправки. Салатата може да се приготви само от бял карфиол. Разлика във вкуса няма. Обикновето всеки ден у дома в този сезон имаме печена тиква. Ако нямате, не е проблем да се пропусне. Аз я харесвам и добавих заради приятния контраст като цвят и текстура. Тя заедно с вареното цвекло освен, че са много полезни и внасят допълнително полезност и здравословност,  придават приятен колорит в чинията, а и карат Романо карфиола още по-добре да се откроява :)
Подправките са от индийската кухня. Забелязвам, че най-често приготвям  карфиола с такива подправки...:)

*Друг нов продукт, който използвах в тази салата бе египетската пшеница. Видях я в магазина, където ходя за прясно смляно брашно от лимец, поинтересувах се и реших да опитам. Тя е по-едра, по- дълго се вари от обикновената  пшеница, въпреки, че я киснах няколко часа. Казаха ми, че хора, които имат непоносимост към глутена я понасят добре, а също, че е богат източник на  селен. Селенът, е един от основните градивни елементи на защитната стена, която организмът ни създава срещу вирусите, стареенето, и всякакви други заболявания. Отворете линка по-горе и прочетете повече. Увеличих количеството на този микро елемент като добавих и бразилски орехи, за които знам, че го съдържат в най-висока степен от всички ядки.

 

 Като начало реших да опитам тази пшеница варена, а следващия път ще бъде смляна като брашно и замесена в нещо вкусно.

Приготвяне: 


1.От опечената тиква и свареното цвекло, разрязано на две половини се оформят топчета. Това се прави с лъжицата за коктейлни топчета. Поставете ги в различни чинии. Топчетата от цвекло поръсете с лимонов сок и малко зехтин.
2. Нарязва се лукът на полумесеци.В тиган се загрява слънчогледовото олио и към него се добавя нарязания лук. Разбърква се и се оставя да се остъкли. Добавят се черния пипер, солта, кимиона, синапеното семе, чилито. След няколко минути-3-4 се добавя и кърито. Разбърква се добре около минута. Добавя се сварената пшеница, разбърква се.Добавя се половината от лимоновия сок.Огънят се изключва, но тиганът продължава да стои на котлона.
3.Докато чакате лука да се остъкли наливате в тенджерка гореша вода.Когато заври, поръсвате малко сол и пускате последователно розичките от белия карфиол и после зеления Романо. Тъй като у дома предпочитаме карфиолът да хрупка го попарих само за около 1 минута. Извадих, отцедих и поставих в купа, близко до котлона. Купата също беше затоплена.Целта е всички продукти да се задържат топли до поднасянето на тази топла, ароматна салата.
4. Добре е купичките, в които ще поднасяте салатата да бъдат затоплени, за да задържат колкото може по-дълго салатата топла.Към купата, в която е карфиолът добавете ароматната пшеница, поръсете още малко от зехтина, поръсете останалия  лимонов сок, смлените бразилски орехи и разбъркайте. Разпределете в купичките. Поръсете магданоза и разпределете от топчетата тиква и цвекло.  Разпределете и суровите бадеми.

Бадемите може да бъдат и запечени, но аз предпочитам да са сурови.Понякога разбира се се изкушавам да запичам леко ядките, особено, ако ще ги влагам в бисквити или друг десерт и тъй или иначе ще ги обработвам термично.
Ако сте скъсали току що от градината си карфиола или купувате от производител, можете да хапнете и него суров.

 

Насладете се ! Здравословно и вкусно!