Медено-карамелени таралежи - Honey-Caramel Hedgehog

Преди години, беше ранна есен, вечерите бяха още топли и децата продължаваха да се събират в парка и да бъбрят до късно.Една такава вечер, Вики се прибра с един таралеж. Бил се "загубил" в парка..., не знаел  къде да отиде.... Незнайно как в ръцете му се озовал един кашон, той го застлал с листа, поставил загубения таралеж в новопостроената къща и го донесе у дома. Знам това-онова за гледането на кучета и котки, но за таралежите нищо.Решихме, че ще е по-спокоен под звездите. Сложихме му трева, парче ябълка, круша, за всеки случай и сушена трева-бях си събрала и изсушила за правенето на основа за венци, малко вода-изворна, да не го отблъсне миризмата на хлор....След като се погрижихме, според нас подобаващо за нашия VIP гостенин от гората, легнахме. На сутринта, естествено първото нещо, което погледнах, като най-ранобудна бе таралежа. Него го нямаше в картонената му "стая". Беше се свил в една от саксиите ми, под градинския чай и сладко си спеше. Огледах дали му е харесала гощавката....Беше хапнал ябълка. Целия ден той спа. Привечер се събуди, а ние междувременно бяхме прочели, че всъщност той ловува нощем- насекоми, жаби и дори змии. Не можехме да му осигурим такава диета. Стана ясно, че вечерта не се е изгубил, а вероятно е тръгнал за да вечеря. Когато съвсем се смрачи го отнесохме близо до езерото в парка-там е пълно с насекоми и жаби.
Интересно е, че ни позволи да го милваме, без да се свие на топка. А те се свиват на топка, когато се чувстват застрашени.

 Припомних си тази история, виждайки в парка едно таралежче, което прекосяваше тясна алея. Дали беше нашия познайник не знам, но реших да направя тези малки таралежчета и да изненадам децата с тях.

 Имах останали меденки от тестото за тази торта. Натроших ги, после смлях в блендера на по-фини трохи. Смесих с дулче де лече и малко масло. Оформих топчета, а след това таралежчета.

Потопих в шоколад и после в шоколадови пръчици.И нали е есен, а те скиторят под дърветата и листата...направих няколко марципанови листенца.

Пропорциите, вида на бисквитите, спояващата съставка могат да бъдат каквито имате у дома или според вашите предпочитания.
Могат да се използват натрошени бишкоти или маслени бисквити, изрезки от блатове за торти. За спойващ елемент може да се използват масло, сметана, шоколад, сладкарски крем...
След като омесите сместта, оформете топчетата, а после муцунките. Готовите таралежи поставете във фризера за 15-20 минути. През това време стопете шоколад на водна баня. Изсипете поръските в отделни купички. Готовите, охладени таралежи забодете откъм плоската страна на клечка за зъби или с 3 пръста хванете за муцунката и потопете в разтопения шоколад. Потопете веднага в купичката с поръска и поставете на хартия за печене до окончателното втвърдяване.
За поръска освен шоколадови пръчици може да ползвате смлени орехи или лешници, бадемови иглички или просто настърган шоколад.
Разтопеният шоколад е най-добре да стои в съда с гореща вода.

 А докато правите тези малки сладки таралежчета и не готвите изненада за малките си дечица, може да им разкажете за начина на живот на тези бозайници.А те много ще се радват, ако ви помогнат с правенето на топчетата например.

Имам една поетична, виртуална приятелка, която ако ви сготви вероятно ще си оближете пръстите, но ако ви разкаже нещо, както тя го умее, може да забравите дори, че сте гладни. Ще стопли душите ви, дори и да ви разплаче.Марта е от тези хора, които познават думите и карат човек да почувства значението им. Странно име е избрала за блога си-Драскотини. Ще рече човек драскулки някакви на листи хартия...Прочитайки нещо от нея обаче, тези нейни драскотини остават следи в сърцата и умовете.От някои драскотини боли като след проправяне на път в непрогледен храсталак или падане от колело по нанадолнище....
  Преди години е написала една много, много мила приказка, която искам да споделя с вас. Надявам се да ви докосне и да я разкажете на децата си. Наближава Коледа, наближава приказното време.....Хубаво е да напълним торбата с приказки.

Ето я и приказката за  Едно нежно таралежче

 Живеело някъде, вчера, днес или утре, едно малко таралежче, Едно необикновено, забележително различно таралежче  - съвсем бяло. Ще попитате сега - като има бели врани и лястовици и бели таралежи ли трябва да има?  Не знам, но такoва се появило на белия свят - бяло като сняг. Te всички таралежчета се появяват светлички и безбодли, но с времето потъмняват и иглици им поникват. А на нашето ежче - не! Не потъмняло, не се променило. Останало си чисто бяло и обличко, като една снежна топчица с кръгли очета и източена муцунка, с копче на върха. Освен, че си останало чисто бяло, и бодлите му били меки. Какви ти бодли?! Безброй нежни израстъчета, и те бели. И не му стигало това, ами и светело.  Щом се спуснел мракът, около малкото ежче се появявало нежно сияние.  Да, наистина. Майка му първа открила това нетаралежо свойство една вечер и почти припаднала от ужас. Малко по-късно практичният и таралежи ум я подсетил, че може да се превърне в предимство този недостатък на таралежчето и тя го използвала - като нощна лампа. На меката светлина, струяща от него, гладела и кърпела ризите на баща му, а повярвайте, те много често се нуждаели от зашиване. Когато заспивало таралежчето то не спирало да свети,  цветовете на светлинките започвали да се променят, да преливат и по стените на малката къщичка заигравали всякакви цветни петънца.  Красива гледка. Омагьосваща! Близките му обаче не били във възторг от тази тиха нощна илюминация и го карали да се завива през глава, дори и през лятото. Горкият светещ безбодливко!
 Минало време. Таралежчето трябвало да тръгва на училище - излишно е да ви казвам, че не му се ходело. Толкова се отличавал от съучениците си, набивал им се и в очи, и в бодли. Безнадеждна и беззащитна работа! Съвсем самичък се замъквал сутрин към училище - сега е мястото да добавя, че освен, че бил бял, безбодлив и светел нощем като странна голяма светулка, той се оказал и прекалено възпитан и добричък. Много нежен таралеж. Ама ужасно...Непоносимо просто. Става сутрин, след като цяла нощ е спал, завит през глава и почва -

 "Добро утро, майче! Добро утро, татко! Добро утро, братче! Добро утро, сестриче! Добро утро, ден! Добро утро, калинке на пътечката ми!..." И така до безкрай. Затова и много често закъснявал за училище, с което си навличал неприятности с учителя и си спечелвал подигравки от съучениците си.

  Всички дни били еднакво бодливи за него  до деня, в който задържали след часовете таралежчетата в училище, защото изобщо не слушали учителя. Боцкали се, бягали тромавичко из стаята и дори били внесли няколко шишарки, които си позволили да ритат. В класната стая! Безобразие и таралежовщина! Нашето бяло, нежно таралежче с нищо не било допринесло за шума и безпорядъка в стаята, но учителите имат този вреден навик да наказват всички, за назидание (да те накажат за назидание означава, че ще си го отнесеш, дори да не си участвал в някакво безобразие, с цел никога да не ти мине през ум да участваш в такива веселия и занапред. Старите таралежи му казват - "За да си натискаш бодлите и в бъдеще." ). Това се случило в късна есен, таралежчетата стояли мирно, като наказани - каквито и били - по чиновете и много се уморили. За първи път изгаряли от нетърпение да се приберат по домовете си. Да вечерят гъби или ябълки, а за десерт да получат от много модерните нови храни от резенчета сушени плодове с добавени стърготини от лешникови и бадемови ядки. Освободили таралежчетата на смрачаване и те се запътили бавничко към къщи. Бодливковците могат и да бягат, но дори като бягат, не се движат особено бързо. А тези били и много уморени и станало така, че замръкнали по пътя. Замръкнали и се объркали. Объркали се и се разхленчили. Разхленчили се и някои даже се разхлипали с глас. Толкова било страшно в гората нощем, а те - само едни малки бодливи топчици, сам-самички. Тогава, досещате се вече, нежното таралежче било започнало да струи тихичко. Светлинката, която извирала от него ставала все по-силна, все по-ясно почнали да се различават дърветата и храстите наоколо, и скупчените, разплакани ежковци. Показала се и пътеката, която така подло ги изоставила и се скрила в тъмнината. Не и се излизало много от скришното тъмно, но нямало къде да бяга. Лошава била пътеката дето изгубила таралежчетата, но нямало мърдане. "Здравей, пътечке, - не пропуснало да я поздрави таралежчето - добре, че се показа, сега бъди така добричка и ни заведи по домовете!". И тръгнали ежчетата по пътечката, и се прибрали по живо, по здраво и никое не пострадало, защото най-напред вървяло нашето светещо ежче като един клатушкащ се фенер и показвало всяка трапчинка и камъче по дългото тясно тяло на намръщената пътечка. Като се намръщи една пътечка и цялата става в разни гънки, трапчета и други неравности, но таралежчетата преодолели всички тези препънки леко и дори, преди да се приберат по домовете, успели да изпеят песничката на таралежчетата - ей, така, не за кураж:

"Тарльовци сме много смели,

 таралежи без предели

 и бодлите ни безброй,

 пазят ни в студ и зной,

 ако искаш да си свеж,

трябва да си... таралеж."

  Такава една песничка имали, а нашето беличкото отпред припявало последните редове така:

   

"...ако искаш да си свеж,

трябва да си нежен еж."

06.2006 г