Кокосови сладки с нахутена вода - Coconut sweets with Aquafaba

Преди месеци обществото на веганите беше развълнувано от брилянтната идея на двама френски господа за използването на водата от варенето на нахут,която обикновено отцеждаме в мивката. Първоначално разбитата пяна е използвана в шоколадови мусове и кремове, Оказва се, че пяната е устойчива и при топлинна обработка. От тогава хората  експериментират и използват идеята за приготвянето на какво ли не. Това логично, просто, и както казах брилянтно откритие отваря цял един свят от нови възможности за хората, които са избрали да са веган. И да не сте вегани, а само да постите или обичате експериментите, като мен може да опитате. Сега ще споделя моя експеримент, за съжаление без много снимки и липсващи постъпкови. Обещавам следващия път ще се постарая повече. Дотогава може би вие също ще експериментирате. Ще се радвам да споделите. 
 Ако сте любители на хумус  и имате подръка буркан със сварен нахут или често варите нахут и се се случило да го съхраните с водата в хладилника за ден или два, сте забелязали, че водата, в която е врял е гелообразна. Сигурно ви е ясно, че това са растителни протеини. Невероятно звучи, че тази вода може да се разбие на пяна, като яйчните белтъци. Откакто съм прочела за това все се каня да опитам. Отлагането се дължеше на това, че винаги варя нахута у дома и не ползвам консерви, а от прочетеното бях останала с впечатление, че е добре да се използва водата от консерва, като достатъчно концентрирана, т.е. с достатъчно съдържание на белтъчини. Наскоро взех буркан, но преди да се усетя приготвих хумус, като използвах и течността в буркана. Все пак видях как е на вид и гъстота. Скоро пак правих хумус и този път оставих част от нахута в тенджерата и оставих в хладилника за другия ден. Момента за моя експеримент дойде, казах си, какво толкова, най-много да хвърля малко захар, в случай че не се получи. Беше вече полунощ и решението какво точно ще правя оставих за след разбиването. Не извадих други продукти.  Подходих, както към яйчни белтъци. Разбих с миксер на висока скорост. Образуването на мека пяна, нарастването на обема, беше аналогично на разбит белтък. Освен това нямаше никаква бобена миризма. Добавих малко по малко захарта и лимоновия сок, по същия начин както при белтъците. Получи се хубав твърд сняг. Можеше и по-твърд, ако добавя още захар, но на мен не ми трябваше толкова твърда пяна - имам странно усещане като слагам захар, все ми се струва, че слагам много, че нещото, което правя може и с по-малко захар. В много рецепти успешно намалявам, заменям, използвам кафява, кокосова, стевия, меласа, или някакви плодове. Намалила съм бялата рафинирана захар до минимум. Да се върнем на рецептата. В момента, в който нахутения сняг/пяна се случи реших да приготвя едни кокосови сладки, които приготвям няколко пъти в годината, но тази Коледа не успях. Продуктите за вадене, а после прибиране, миене са минимални. Въпреки, че съм нощна птица,(но обичам и рано да ставам,, за да не губя половин ден ) и въпреки успешното разбиване на този необичаен продукт, вече сериозно ми се спеше  и реших, че мога да ги сложа във фурната на 60 С и да ги извадя сутринта, на практика да ги изсуша, вместо да ги пека. Ето го резултата. 

Продукти:

* 250 мл нахутена вода - aquafaba
* 150 г светло кафява захар
* 1 ч.л. лимонов сок
* 350-400 г кокосови стърготини
* 5-6 капки био портокалова есенция ( досега съм ползвала успешно кората на един портокал)
* около 30 орехови половинки или според броя на сладките ( аз имах накиснати и използвах тях)

Приготвяне:

1.Нахутената вода се разбива докато увеличи многократно обема си и се получи бяла пяна с меки върхове.
2. На порции се прибавя захарта и лимоновия сок и разбиването продължава докато се получи  смес с твърди връхчета.
3.Към разбитата смес се прибавят есенцията или портокаловата кора и на части кокосовите стърготини. Разбърква се с шпатула.
Тавата се покрива с хартия за печене. С помощта най-малкия размер лъжица за сладолед или за още по-малки сладки се използват  две лъжички. На всяка сладка се поставя по 1 орехова половинка . Както вече казах, аз суших сладките на 60 С 6 часа. Съхраняват се в кутия. Аз имах 5-6 дена от тях. Никой от хората, които опитаха нямаха никакво подозрение, че са с нахутена вода.

На вкус са с хрупкава повърхност и с мека, леко дъвчаща текстура, нормално сладки, можеше и една идея по-малко. Орехите, които ми хрумна да сложа отгоре също допринасят за хубавия вкус.