Торта с полски цветя - Cake with Field Flowers

Тази торта е емоция от началото до последната хапчица. Те, тортите, по принцип са  нещо специално и празнично. Тази, е израз на голямата  обич на Боряна към нейната майка. 

Ето  историята. Един ден през април получавам имейл, в който Боряна ми пише, че видяла тортата, която приготвих на Неви за абитурентския бал. Останала очарована от визията на тортата отвън и отвътре и любезно ме пита бих ли приготвила за рождения ден на майка и такава цветна и красива торта. Аз обясних, че тортите с живи цветя са ми любими, но имат някои недостатъци - цветята трябва да са нетретирани (т.е. да се купят от някъде такива (само в Метро съм виждала да продават, магазинът е на 50 км ) или да се наберат от градина, в която не се използват химикали под формата на торове или защитни средства ( това е моята градина и е само на 25 км) ), да се сложат малко преди поднасянето  и ако се налага транспортиране да се предвидят повече цветя, които да пристигнат свежи и евентуално да заменят, тези, които са увехнали. Тортата, която бях правила беше украсена с рози и бъз. В момента беше април и цъфтяха люляците- които също са капризни.  Чухме се по телефона, стана ясно, че тортата е за края на май, ще има рози, бъз и още много цветя. Моята събеседничка беше толкова ентусиазирана, а аз отново опитах да обясня, че транспортирането на торта до София, макар и през нощта,  през почти летния май, със свежи цветя е почти мисия невъзможна. Боряна, обаче, толкова мило ми разказа за майка си, и че тази торта е перфектния подарък за нея, че всичко ще е наред - времето ще е хладно, ще има цветя...Докато я слушах се сетих, че първата торта, която бях правила с живи цветя беше преди около 30 години за братовчедка ми, родена на същия ден като нейната майка. Братовчедка ми сега е далеч, далеч и не бих могла да и приготвя торта, но бих могла да зарадвам това семейство. Приех. И няколко пъти след това изпитвах огромни съмнения в перфектния изход от тази авантюра. Най-различни събития изпълваха дните, в които трябваше да приготвям тортата и затова я приготвях нощем. Три различни блата, три крема и още един за покриването на тортата отвън. Трябваше да набера достатъчно  свежи цветя, колкото може по-късно, за да са максимално свежи, да ги съхраня при подходящи условия в хладилника. И когато тортата беше вече готова, снимана, одобрена бурно от Боряна (на която изпратих снимки правени с телефона), дойде момента на опаковането. Вече спокойна относно външния вид на тортата, в  ума ми се въртяха различни идеи как ще поставя тортата върху кутия, пълна с опакован лед. Успоредно с тези идеи се въртяха и едни други мисли, как леда се стапя, тортата се накланя, все едно е на водно легло  и всякакви подобни ужаси. Прогонвах тези мисли и се успокоявах  с опаковането на цветята в кутийки с мокри кухненски хартии. Решението дойде-реших че най-подходящи биха били замразители, които дори да се разтопят, няма да променят формата си и няма да променят позицията на тортата. Най-подходящи по големина се оказаха бутилки от 500 мл. Напълних с вода, извадих едното чекмедже на  фризера, сложих всичко в хладилната чанта, поставих там бутилките -бъдещите ми охладители и започнах да приготвям кутията. Облицовах със стиропор ( който преди това разкроих) вътрешните стени. Разбира се известно време подбирах подходящ кашон, който да е максимално подходящ за размера на тортата. Да не е прекалено голям, и вече облицован със стиропора да събере точно тортата, леда и да няма опасност от пропадане и свободно движение на тортата . Следях температурата и забелязах с облекчение, че се понижава. Прогнозите бяха за 11 градуса. Радвах се на тази прогноза. Прецедент, дори не бих предположила, че понижението на температурата би ме радвало някога. Това беше добре, защото, заедно  с леда в кутията и добре охладената торта, шансовете за 6-7 часов път и благополучно пристигане бяха добри. 

Изпращах снимки на Боряна и тя през цялото време ме подкрепяше и ободряваше, че всичко ще е наред. А в моя ум се вихреше безпокойство, което растеше в ужас....  Една жена очаква тортата, с която да зарадва майка си, а получава разглобена такава. Неусетно дойде среднощния час за изпращане. Уговорихме се да ми пише, когато я получи и види, и после, когато я опитат. 

Получих тези обаждания. И всеки път радостно облекчение изпълваше сърцето ми. Както очаквах цветчетата бъз бяха увяхнали, но аз бях изпратила торбичка с още цветове, набрани почти по тъмно и достатъчни напълно да заменят тези, които са на тортата. Изпратих и от останалите цветове за всеки случай, в допълнение и рози, тя си мечтаеше за тях.
Разбрах, че рожденичката много, много се е зарадвала на тортата. Боряна толкова много ми благодари - за всичко- че приех да приготвя тортата, за балансирания вкус, за невероятната украса, за грижливото опаковане...толкова топлина и радост излъчваха думите и, обгърнаха ме като прегръдка ! Бях щастлива, че съм допринесла за толкова радост в това непознато семейство. 

Тортата е приготвена по тази рецепта, единствено към лимоновия блат добавих 150 г бадеми, защото рожденичката обичала торти с ядки. 
Всички цветя, които съм използвала са ядливи и са от градина, която не се третира с химически препарати Преди да се поставят на тортата са  грижливо почистени, измити, подсушени.

Използвам възможността да пожелая на това прекрасно семейство много споделени мигове и много щастие!

На рожденичката да бъде здрава и все така обичана от всички!

И не на последно място да благодаря за доверието и топлината, която ми дадоха, като ме направиха съпричастна на техния празник!

Ако съм ви вдъхновила и приготвите подобна или тази торта ще се радвам да видя вашата торта. Маркирайте публикацията си с #vkusnosbety в Instagram  или покажете вашата снимка в Pinterest