Хрупкави дантелени тиганици- Funnel Cake
Отдавна искам да споделя тук тези хрупкави пържени и ужасно вкусни неща. Причината за забавянето е, че не знам как да ги нарека на български. Исках още в заглавието да дам някаква представа какво представляват. У дома ги нарекоха хрупкави тиганици. Признавам, че това име им подхожда заради вкусовата аналогия, а и тестото може да се изпържи като тиганици, макар и съставките на Торта от фуния/ Funnel Cake да се различават малко от традиционните тиганици.
Какво представлява тази пържена вкуснотия и торта ли е? Очевидно не е, в смисъла, в който възприемаме днес тортата. Все пак това е специална храна, а не закуска. Тези пържени изделия от тесто са популярно изкушение по панаири, карнавали и други празнични събития в Северна Америка. Концепцията за торта с фуния има своите корени далече в ранното средновековие на персийския свят, където приготвят за първи път по този начин тесто с дрожди известно като Zulabiya. Леко хлабавото тестото се е пускало в нагрято олио през съд с отвори на дъното. По-късно се разпространява в Европа. В Америка този специалитет е пренесен от холандски и германски имигранти. В края на 18 век се приготвя с бакпулвер и става популярно с името Funnel cake( от английски- Фуния торта или торта с фуния). Носи това име защото се използва фуния за сипване на тестото в горещото олио. Има дори специален дозатор, който може да се използва за случая. Може да се използва обикновена фуния или опаковка от кетчуп. Аз използвах пош, като отрязах малък отвор. Тестото се поставя във фунията или каквото сте избрали и с нея се сипва в сгорещено олио като се правят кръгообразни и запълващи зигзагообразни движения.
Толкова отдавна не съм приготвяла подобно нещо у дома - едната причина е, че не обичам да пържа, не обичам миризмата на пържено, не обичам пристрастяващия вкус и как не можеш да спреш да ядеш, а след това се чувстваш тежко и се чудиш защо си го причиняваш...но не винаги е било така- като деца обикновено в събота и неделя, когато всички си бяхме у дома имаше за закуска някакви пържени тестени закуски- бухти, тиганици, пържени питки, пържени филийки, панирани в яйце. Когато гостувахме на едната ми баба се събуждахме от апетитната миризма на пържените панделки, които тя приготвяше. Бяха толкова вкусни с домашните сладка, които приготвяше през лятото, с мед или просто поръсени с пудра захар. По- късно се радвах на чудните мекици, които свекърва ми приготвяше по време на гостуванията ни у тях. По онова време просто се наслаждавахме на тези специални закуски, не са ни омръзвали( може би, защото не бяха ежедневие), не сме се чувствали зле от яденето им. Тази традиция за по специална закуска в събота и неделя продължи, когато моите деца се родиха и достигнаха възрастта, в която могат да ядат пържени теста. Аз, не обичайки да пържа, по причините, които споменах по-горе все се изхитрявах и приготвях нещо във фурната, в краен случай на тиган, но без дълбоко пържене. Като се замисля, всички жени в живота ми, които са приготвяли тези пържени неща винаги са ги приготвяли не в основната си кухня, а в лятна кухня, на външно огнище или на тераса, така че не съм само аз, която се дразни от тежката миризма на пържено. :)
По време на едно проучване, преди известно време случайно попаднах на тези интересни специални Funnel cakes. Скоро се сетих за тях и реших да ги пробвам, ей така заради идеята, нямах очаквания, всички бяхме хапнали с удоволствие плодовите си закуски- красиви, свежи, пълни с плодове купи. Разходихме се до една студена гора и когато се прибрахме, с топлия чай и албумите със снимки, пълни със спомени се сетихме за закуските в миналото. Е, това не е закуска, както казах, а нещо за специален случай, какъвто може да се каже, беше момента. Този вкусов спомен перфектно допълни момента. Мисля, че човек може да си позволява подобни моменти и крачка извън здравословното меню, към което се придържа, особено, когато това му носи специална емоция. Мисля и винаги съм го казвала, че хубавите емоции, които стоплят душата ни са важни, толкова, колкото и храната ни, дори повече.
Последвайте ме в Инстаграм за още вкусни рецепти и идеи. За да не пропускате и да виждате винаги публикациите ми последвайте #vkusnosbety.
Ако решите да приготвите този десерт, ще ми доставите голяма радост, ако ме тагнете @vkusnosbety за да го видя!
Много обичам танива пържени тестени, но и аз рядко правя. Също не обичам после с часове да мирише на тях, но пък все се появява някой да ме изкуши. Ей, на, вчера набелязах едни сладки бухти и днес ще вмириша.
ОтговорИзтриванеТвоите дантелки изглеждат чудесно 🥰
Аз дори не мога да кажа, че ги обичам на този етап. Обичала съм ги, когато бях дете. Но са пристрастяващо вкусни- да. В определен момент човек трябва да спре да яде. :)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Дари!
Аз пък обожавам тесто, а пържено - още повече:))направо не можах да повярвам, че това е твоя блог, Бети - брашно, захар, пържено...:)Изглеждат много вкусни и ефектни.
ОтговорИзтриванеДа, да 😄🙈 Не е ежедневие, Веси. Дори и ежемесечно не е. Както казах- експеримент и носталгичен момент. Истината е, че боровинките бяха единствения нутриент.
ИзтриванеНадявам се да опиташ и да споделиш впечатления.