2+2+2 = Мидички с извара

Когато децата бяха малки и бяха започнали да ядат храна, различна от пюрета-попарки и закуски след обед, а за мен беше време за следобедно кафе.. често правех тези мидички.Моето увлечение да правя сладки неща и разни печени закусчици правеше щастливи не само децата ми, а и всички, с които се срещахме...Те правеха кафето, а аз пристигах с току що извадени от фурната ароматни вкусотийки.Ех, колко приятно беше....!А децата ми бяха много слушкави и наистина се наслаждавах на разходките с тях...От известно време ми се върти в главата да направя тези ...не  знам как да ги нарека, но по формата, най ми приличат на мидички, търсих рецептата, не я открих  и накрая реших да карам по спомен и усет. Това ми се удава, съм забелязала....И така ето я рецептата, тя не е никак сложна, но все пак я пробвах 2 пъти преди да я публикувам, за да съм абсолютно сигурна, че нещата се случват както трябва и резултата е един и същ, а и първата доза, си я хапнах сама, просто човек не може да се сдържи и едва изчаках да мога да ги пипна, толкова хубаво ухаят....

Продукти:
 за 10 мидички

За тестото:
* 2 с.л. меко масло
* 2 с.л извара
* 2 с.л брашно + малко за доомесване и точене
това съм почти сигурна беше и по рецепта, затова и имам и ярък спомен .

За плънката:
* любимо сладко
* малко яйце ,леко разбито
* захар за поръсване

И тъй като си имам кантарче, реших да измеря:

-1 с.л.масло-20 гр. ми беше загребването всеки път.Маслото е много меко при стайна температура 25 С
-1с.л. извара-около 25 гр.
- 1 с.л. брашно- около 20 гр.

Приготвянето е от типа - бързо-лесно-вкусно.

1.Слагате в една купа продуктите и отначало с вилица, а после с ръце омесвате-за кратко време, колкото да съберете в топка. Почиствате си ръцете от полепналото тесто и с набрашнени ръце оформяте топка, която увивате в свежо фолио и прибирате в хладилника да се постегне. Целта е да не натоварваме тестото с много брашно и все пак да може да се ра точи. Със същата цел, а и с цел по-малко цапане, аз разточих между хартии за печене или върху хартия и свежо фолио. Може да се ползва и по- плътен найлон или да разточите върху силиконово килимче....Сега е момента да включите фурната на 200 С.

2.Отрязах с кръгла формичка с диаметър 7 см,  кръгчета, в които поставих  по 1/2 чаена лъжичка сладко от горски ягоди, открито сега и старателно скрито преди време от мен...:-))) прегънах и с помощта на вилица леко притиснах полукръга-както е на  снимката. Наредих в тава, застлана с хартия.В този случай благослових, този който е измислил тази хартия-че не ми се мисли, какво миене щеше да ме чака после! Ноооо, с хартията нещата задобряват, до степен , че като се охлади, това карамелизираното, което е изтекло от тук, от там се втвърдява  и лесно опадва в мивката и хартията е готова за следващото печене.А вие докато чакате - опитвате  едничка, и после още, че май беше много гореща първата, а после да сте сигурни, а после защото, ах, колко са хубави.....и в последствие забърквате втората доза, да има за останалите у дома, защото аромата, който се носи из къщата ще ви издаде..:-))

3.Намазах с разбито яйце и поръсих с кристална захар. Пекох докато порозовяха приятно.Около 7-10 минути.Наблюдавайте ги след 5-тата минута.

4.Изчакайте да поизстинат малко, защото сладкото тук -там може да се  разтече. Извадете с помощта на вилица или лопатка и поставете направо в чиния.Дори да няма никой около вас ще видите как бързичко свършват, ей така, докато ги опита на вкус. Наистина са много, мно-го вкусни и едни такива ухаят на масло и мляко...
Може да се направят и със солена плънка- от яйце и сирене.
Аз продължавам да търся тази малка книжка, че имаше разни други неща, които бяха много прости, но много вкусни.
Надявам се да се харесат и на вас.Когато ви останат 2-3 лъжици извара, и имате масло, ги забъркайте, ще останете приятно изненадани.