Паста с песто от зелени връхчета от смърч (или бор, или ела)

 

Кой не е опитвал или поне чувал за сладко от зелени шишарки, за боров "мед" или чай от борови връхчета? В селищата покрай планините са много разпространени и се намират по пазарите. Така нареченият боров мед е всъщност захарен сироп, в който са варени зелени шишарки или борови връхчета. Представлява гъст, тъмен сироп с прекрасен смолист аромат. Ако ограничавате захарта е ясно, че не може да ги опитате, но може да се насладите на чай от борови връхчета- също толкова прекрасен и полезен, без добавената захар. А знаете ли, че и младите зелени връхчета могат да се използват за храна? Аз го установих с пробване. Един ден неудържимо ме привлякоха и реших да ги пробвам на вкус. Бях гладна и ограничена откъм храна, не можех да напусна пространството, а около мен смърчове, ели с тези ефирни зелени токущо показали се млади, пролетно зелени иглички. Опитах едно-две връхчета- имаха цитрусов вкус и слаб смолист аромат и вкус( о, да, опитвала съм и смола като дете). Харесаха ми, но винаги, когато опитвам нова храна, се придържам към правилото да изчакам след малко количество за проба. Логиката, че щом някои части стават за храна, то и останалите могат да се консумират не работи винаги и човек трябва добре да помисли, да се информира и чак тогава да се впусне в това приключение. Ревенът например е растение, на което консумраме само дръжките. Въпреки, че е от семейството на лапада, на който консумираме листата, листата на ревена не се консумират, тъй като съдържат оксалова киселина в големи количества, която е токсична за човека и уврежда бъбреците. Частите на растението са кисели и рядко се консумират сурови. Има много други примери за ядливи плодове или корени на растения, на които останалите части не се консумират.

 Но да се върнем към смърч, бор, ела, чиито части-кора, млади листа, цветове, плодове и семена се консумират на различен стадий от развитието им. Северните народи имат тези знания и в  години на лишения са ги използвали в менюто си. Младите зелени връхчета са отличен източник на витамин С и са спасявали от скорбут след дългата недоимъчна зима. 

Важно:

Пролетта е най-доброто време за събирането им, когато са яркозелени на цвят.

Когато берете нещо от природата, бъдете сигурни и берете далеч от пътища и всякакви други замърсители.

Бъдете сигурни и събирайте само това, от което се нуждаете. Не обирайте всичко от едно дърво. 

Когато берете върховете, не забравяйте да събирате само "страничните" върхове. Вижте как са разположени  на групи от по три.  Връхната част е мястото, където дървото ще продължи да расте, така че брането му ще спре растежа му.

Всяко дърво ще има различен вкус, така че тествайте вкуса, докато берете. При някои цитрусовият вкус преобладава, при други се усеща повече смолист отенък. Колкото по-млади са връхчетата и са току излезли от "хартиената" си обвивка, толкова по- цитрусови ще бъдат на вкус. Колкото по оформени стават игличките и цвета загубва яркия си пролетен зелен цвят, толкова по-смолист е вкуса, а текстурата твърда и непривлекателна. На този етап не се използват за готвене или свежа употреба. Просто отложете проекта за следващата пролет.

Премахнете още докато събирате "хартиената" обвивка.

Съхранявайте в стъклена кутия с капак в хладилник, ако не можете веднага да приготвите.

Зелените връхчета могат да се сушат или замразят.

Добавете към зелена пролетна салата шепа нежни връхчета.

Защо да включим иглолистни в менюто си?

Смърчовите връхчета са богати на витамин С. Чаят от смърчови връхчета (просто изсушете смърчовите връхчета) отдавна се използва от местните народи за успокояване на кашлица и болки в гърлото и за облекчаване на задръстванията в белите дробове.           

Аналгетично действие

Противогъбично действие

Антимикробно действие

Антисептично действие

Дезинфектиращо действие

Днес ви показвам как направих песто от зелени връхчета от смърч. Принципът е същия, както с други зелении. Добавих орехи, зехтин, сол, лимонов сок и хранителна мая. Чесън по желание. Ако искате може да използвате кедрови ядки, но те са много скъпи. Хранителната мая придава сиренен вкус и замества пармезана. Ако не ограничавате млечните, заместете с пармезан. 

Пестото е вкусно върху филийка, пица или паста. Вкусно е и върху печена риба или зелена салата. 

По-долу ще видите пастата, към която за още блясък и аромат на вкуса настъргах с лимонова кора преди поднасянето.

Песто от зелени връхчета от смърч (или бор, или ела)

Вижте видеото: 

Съставки

2 чаши пресни смърчови връхчета

2 скилидки чесън, по желание

1 чаша орехи или кедрови ядки

3/4  чаша зехтин или повече

1/2 ч.л. сол

1/4 ч.л. черен пипер

1/2 чаша хранителна мая или сирене пармезан

Инструкции

1. Добавете една чаша измити смърчови връхчета в кухненски робот или чопър. Добавете чесъна, ако използвате,  орехите (или кедрови ядки), сол, черен пипер.

2. Обработвайте до гладкост, като изстържете стените на купата, ако е необходимо.

3. Докато машината работи, добавете зехтина.

4. Добавете хранителната мая или пармезана. Пулсирайте  още веднъж за да се смеси с пестото.

5. Смесете с любимото си ястие с паста или като заместител на сос за пица.

Пригответе от любимата си паста и разбъркайте с щедро количество песто. Поръсете отгоре с настърган лимон, допълнително количество прясно смлян черен пипер. Аз добавих и цветчета от мечи лук. 

Използвах българска паста  от  бранда Земята на траките. Не отстъпва по качество на италианските пасти. Пастата е направена само от вода и грис от специално подбрани  сортове пшеница. Произведена е с бронзова матрица, която придава грапава текстура за да задържа перфектно всеки сос за по-богат вкус. 

Ето какво друго съм използвала и ще виждате в блога ми: 

Макарони

Спагети

Мини Макарони от БИО Лимец

Паста Мини Спирали от БИО Лимец

Пълнозърнесто брашно от Лимец

Закваска

Пълнозърнесто брашно от пшеница

БЯЛО ФИНО брашно от пшеница

Пълнозърнесто БИО брашно от Лимец

ФИНО ТЪМНО брашно от пшеница

Пълнозърнесто брашно от Ръж