Теменужено желе - Violet Jelly

 За моя радост пролетта дойде по-рано.Обичам този сезон! Харесва ми да наблюдавам възраждащия се живот в природата. Всеки ден, галени от слънцето разцьфтяват различните дървета, и поръсват въздуха с меден аромат... Листчетата на храстите се развиват, освобождавайки зелена свежест...Обичам всички аромати, но най-вълнуващ ми се струва теменуженият, лек, почти неуловим, но усетиш ли го те изпълва радост....
Вероятно знаете, че миризливата теменуга, наричана още виолетка  (Viola odorata) е билка. Аз използвам само цветовете, но фитотерапията използва цялата надземна част, и коренищата също. Само ще спомена, че цветовете имат противокашлично, отхрачващо и противовъзпалително действие. Използват се и за дезинфекциращи компреси за трудно заздравяващи рани, както и за младежки пъпки. Освен това има леко успокояващо действие.

 Миналата година направих сладко, по-точно конфитюр от виолетки, тези дни ще направя отново. Реших да изпробвам да направя желе, по подобие на желе от други цветя. По-бързо става. Ето как го направих аз.

За тези 3 бурканчета на снимката. За съжаление не се сетих да измеря предварително с каква вместимост са. Едното вече е празно :)


Продукти:

* 50 гр. цветчета, почистени от дръжките
* 300 мл вряла вода
* 2 с.л. лимонов сок
* 200 гр. захар
* 1 с.л. пектин

 Приготвяне:


 Цветчетата се поставят в порцеланова или стъклена топлоустойчива  купа. Заливат се с горещата вода и купата се покрива плътно със свежо фолио.Оставят се за 1 час. Прецеждат се през фина цедка много добре. Течността е с тъмно лилаво-зеленикав цвят. Тя веднага, след като смесите с лимоновия сок ще стане с цвета, който виждате на снимките- светло розов. Така се получи и при Студен чай от детелина, лимон и мед
Притиснете с лъжица. Захарта се смесва с пектина, лимоновия сок и теменужената инфузия. Разбърква се и се поставя на среден към слаб котлон. При непрекъснато бъркане варите около 4-5 минути. През това време захарта се е стопила. Обирате пяната.
 Насипвате в измити, подсушени, по възможност горещи буркани. Аз държа моите във фурната, особено, ако след това няма да ги стерилизирам. Затваряте с капачките и обръщате върху кърпа за 10-15 минути. Прибирате след като се охладят.






Желето може да се използва в торти, за спояване на плодове, вместо да правите желатинова смес. Трябва леко да се разтопи до течно състояние. Вкусно е намазано на филийки.Може да се използва за слепване на бисквити, например линцери. Може да се напълнят с него кексчета.

 

 Някои бележки:

 Ароматът на виолетките е много ефирен. След набирането е добре, колкото е възможно по-бързо да приготвите, каквото сте решили с тях. Първият път, когато набрах теменужки, се случи да имам в себе си само полиетиленова торбичка. След като се прибрах веднага ги разстлах, за да напуснат малките буболечета. В бързината я прибрах в якето, с което бях. След няколко дни, я разтворих, още ухаеше на теменуги. През цялото време докато ги почиствах миришеха интензивно. Измих ги бързо в купа с вода, извадих с решетъчна лъжица и сложих върху кърпа.. Изтеглих и залях с горещата вода.

 Полученото желе, обаче няма този чист теменужен аромат, който усещате от букетче теменужки. Има лек зелен, тревлист отенък. Независимо от това на нас ни допадна.
Имайки предвид, колко е летлив ароматът на тези цветя, не очаквах наситен аромат като при Сиропа от рози  и сладко/конфитюр, но все пак ми се искаше да се усеща повече аромат.

 Интензивния аромат може да зависи от това, колко са ароматни самите цветя, колко дълго са престояли в съдовете или торбичките, колко дълго са мити, може би и от това, че не премахнаха шапчицата-плодника...Ще продължа да изпробвам различни техники в стремеж да получа по-силен аромат.

Дотогава, вероятно и последното бурканче ще бъде намазано...