Кокосова тапиока с конфитюр от ананас -Коледен календар - Ден 21-ви

Преди време в бг мама бях попаднала на снимка на десерт с тапиока, бях заинтересована какво представлява и откъде мога да си купя и след известно време позабравих ....като не виждам по магазините...Някъде  в съзнанието ми се беше загнездила обаче мисълта за нея...след около година имах щастието да попадна на магазина на фирма Сокони и разбира се, че като видях тапиока веднага си купих, отново обаче не оставаше време да изпробвам нещо, исках да съм подготвена и да направя нещо специално. Прехвърлях си я  в шкафа...докато един ден реших, че е дошъл и нейният ред.Започнах да чета  какво представлява тапиоката. ..какво и как да приготвя. Все попадах на някакви рецепти от вида "варите според указанието на опаковката".Това рецепта ли е? Веднага гледам на моята-сигурно е единствената, на която няма указания, като на спагетите например...След всичко прочетено, което между другото някак си противоречеше- имаше съвети за предварително накисване- от 1/2 час до 12 часа-голяма разлика нали?! Варене направо в мляко, като се внимава да не загори и се бърка....(Варене в мляко- варила съм и картофи в мляко, съпругът ми си вари веднъж фиде в мляко, така било в детската градина...! Естествено нищо не се получи) просто нямаха сваряване.... Реших, че ще пробвам и сама ще стигна до желания вариант, още повече, че никога не съм яла и дори не знам какво представлява. И добре, че не съм опитала в мляко да я варя-не ми се мисли какво би ме очаквало...:)Да не се отплесвам все пак... На опаковката пишеше, че служи за сгъстяване на супи и кремове. Веднага помислих, че вероятно има неутрален вкус. НО на английски имаше малко повече инфо-че трябва да изплакне след накисването и да се свари добре,  а в нета някъде видях, че несварена, тапиоката е токсична, което леко ме шокира, но при положение, че е широко използвана в тропическите страни като високо енергийна и питателна храна... Дозата беше минимална и то, ако не е  добре сварена. Реших, че първо ще ям аз и след няколко часа, ако няма летален изход екперимента ми, ще нахраня и другите...:)Ако това го прочете някой, който цял живот е ял тапиока, сигурно ще умре от смях...Та тапиоката се добива от корените на растението маниока. И инфо на английски.

 На снимката се виждат белите перлички, приличат на стириопорени топчета. И така започна моя екперимент- отворих тапиоката, изсипах малко в една тенджерка и се сетих, че ако всичко е ок, ще трябва да пиша рецепта и извадих везната, тетрадката и изтеглих 100 гр. Ами оказа се много малко, ами ако ми  хареса...хайде още 100 гр. Покрих с вода и още 2-3 пръста отгоре-за през ноща.На другия ден старателно измих, докато водата не стана абсолютно чиста, без следи от нишесте. Поставих на слаб огън и започнах да гледам и бъркам. Между другото, непрекъснато доливах вода- спрях да меря, просто като се сгъсти и усетя, че ще започне да се захваща на дъното, наливам вода. Перличките започнаха да губят белия си цвят и да стават прозрачни.  Но да запазват формата си.Това ми се видя много интересно и очарователно-безброй малки прозрачни топчета. И много полупрозрачна маса от нишесте наоколо, която загрозяваше хубавите ми перлички.След като се свариха- т.е. не остана нито една бяла перличка, евентуално носител на цианид, цялата тази маса аз старателно измих в една голяма цедка- като цедка за чай.В гевгир няма да стане, тъй като перличките ще минат през отворите. Интересното е, че почти не сменят големината си ,както ориза например или като останалите варива.
И така добре измитата тапиока сложих в две тенджерки. В едната налях кокосово мляко, а в другата соево.Веднага реших, че ще направя веган десерт и това ще е новото нещо, което ще предложа на моя зет, когато ми дойдат на гости.Отново на къкрещ огън варих малко, колкото леко да се редуцират млеката.Зрънцата обаче пак започнаха да отделят нишесте.Но и се овкусиха. Кокосовото стана-ммм-много вкусно. Подсладих с агаве нектар.Може и с мед и разбира се със захар. Готовите кремчета насипах в чашки.
Досега описах всичко, както го направих, рецептата ще има ориентировъчни количества, към които да се придържате, ако решите да изпробвате тапиоката и да се доверите на моя опит.

Продукти:

* 100 гр. тапиока перлички
* вода-според нуждите,имайте готовност да доливате
* 200 мл.кокосово мляко

За конфитюра:

* 1 консерва ананас
* 100 гр. захар  
Блендирате компота, за да станат парченцата по-малки.Изсипвате компота и захарта в тенджерка и варите на бавен огън докато се редуцира течността и заприлича на конфитюр. Ако искате може да не добавяте захар, а да добавите пектин и да варите за по-кратко време. Пробвала съм и двата варианта.

*  шам фъстък за декорация и гарнитура
* няколко кумкуата
* няколко клонки мента

Приготвяне на кокосовата тапиока

1.Накисвате перличките за една нощ-12-15 часа.
2.Измивате старателно на другия ден- до чиста бистра вода. Поставяте в тенджерка, покривате с вода- поне 3-4 пръста над зрънцата. Слагате на бавен огън и бъркате като закъкри. Когато се сгъсти, доливате вода и продължавате да варите и бъркате.  Варенето продължава докато не остане нито едно бяло топче. Всички трябва да са абсолютно прозрачни.
3.Наливате студена вода в тенджерата и прецеждате през цедка. Повтаряте процедурата с плакненето, докато отмиете сгъстената нишестяна маса и останат само топчетата. Така направих аз. Вие може да решите да използвате с отделеното и сгъстено нишесте.
4.Връщате перличките в тенджерката, измита от останалото нишесте и  наливате кокосовото мляко. Варите на тих огън докато се посгъсти кремчето.Въпреки старателното измиване, отново се отделя нишесте.Подслаждате с агаве или мед . Може и да пропуснете. Конфитюра с който ще поднесете достатъчно ще го овкуси.Насипвате в чашки, слагате по 2-3 лъжици ананасов конфитюр.Поръсвате с шамфъстък и забождате по един кумкуат на клечка за зъби или коктейлна клечица. Отгоре втъквате клончето от мента. Разполагате с един много лек и приятен десерт.
Може да се яде и леко топло.Ние у дома ядем и пудингите и малебитата и млякото с ориза леко  топли, така че, както решите. 
 

Ще бъдете очаровани.